Полиняно а Маре е едно от онези места, които трябва да посетите поне веднъж в живота си!
За това хипнотично кътче на област Пулия /Южна Италия/, само бях чувала! Попадала бях на снимки на суровите скалисти брегове, надвесени над синевата и на известния ресторант, разположен в пещера с невероятната гледка.
Качихме се на влака от централната ж.п. гара на Бари. 30 минути по-късно бяхме вече в Полиняно а маре. Въздъхнах с облекчение! Да, реалността не отстъпваше с нищо пред обработените с фотошоп кадри, широко разпространени в интернет. Градчето е синтезираната есенция на Пулия – бели къщи, лабиринт от каменни улички, красиви морски пейзажи, усещане за безвремие.
Но Голям Сечко реши да си направи коварна шега с нас, като изсипа може би единствения за годината пороен дъжд върху главите ни. Още със слизане от влака, силен вятър изтръгна чадъра от ръката ми и го прекърши. След 15-ина минути влагата започна да прониква през дрехите ни, а половин час по-късно бяхме вече мокри до кости и треперещи от студ. Но нищо не беше в състояние да ни откаже от разходката в крайбрежното бижу на Пулия – града, в който се влюбих от пръв поглед. А ето и неговите забележителности:
Lama Monachilе /Монашеското острие/
Така се нарича прословутият плаж на Полиняно а маре, вдлъбнат навътре, като острие между извисяващите се от двете му страни скали. В миналото , както подсказва името му, районът бил обитаван от… тюлени монаси. В скалите има естествени ниши. Навремето там се складирала разтоварваната от корабите стока. През лятото плажът гъмжи от народ. Но в бурния януарски следобед ние бяхме единствените подгизнали мазохисти, които му се наслаждаваха.
Историческия център на Полиняно а маре
До него се стига след като минете под арката Arco della Porta и се озовете на малък площад с магазинчета и заведения. Въпреки ледения дъжд успяхме да се разходим из типичните тесни улички, където все още се усеща ехото от различни културни влияния – арабско, византийско, испанско и нормандско. Този микс от архитектурни стилове и цветове превръщат Полиняно а маре в идеалното място за безцелни разходки. Макар че безмилостният порой ни принуди го пребродим на юруш…
4-те панорамни площадки с изумителни гледки
Полиняно а маре има 4 панорамни площадки / или Belvedere /, разположени в стария град. Просто трябва да следвате главната улица, която криволичи между старинните сгради и скалистия бряг. И рано или късно ще излезете на красива площадка над морето, откъдето пред очите ви ще се ширнат лазурни морски пейзажи. Опитах се да уловя с фотоапарата гледката към издълбаните от морето скали с разбиващите се в тях вълни с хвърчащи, като бели пеперуди пръски и накацалите на върха къщи. Но предвид отвратителното време – не особено успешно! Сгушен на завет сред скалните блокове се намира и въпросният елитен пещерен ресторант – един от 25-те най-красиви в света. Разбира се от него нямаше и помен, тъй като работният му сезон е от април до октомври.
Полиняно а маре е град, пропит с поезия
Стените, стълбите и вратите на историческия център всъщност са покрити със стихотворения и сентенции. Авторът им се подписва с псевдонима “Guido, il Flaneur”. Явно въпросният Гуидо е на „ти“ с литературата, а и не му липсва вдъхновение. Доказва го изобилието от творби на велики поети, редом до негови авторски стихчета, които придружават туриста през цялото време. Въпросните поезии са посветени на любовта, приятелството, смисъла на живота и пр.
Паметникът на Доменико Модуньо
Полиняно а маре е родният град на Доменико Модуньо – автор и изпълнител на песента Volare, с която печели наградата на „Санремо“ през 1958 г. Неговият триметров бронзов паметник, издигнат в центъра на градчето, е дело на известен аржентински скулптор. Фигурата на Модуньо е загърбила морето с широко разтворени ръце, сякаш в опит да поеме в обятията си, близо до туптящото си сърце, неговото любимо Полиняно а маре, което е възпял в песента!
Текстът и снимките са ни люезно предоставени от Венета Николова и нейния блог "Пътешествия без край".
***
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
