Има места на нашата планета, които неудържимо те привличат. Наричайте го както искате, дежа ву, любов или просто добри спомени, които ни връщат отново.
Причини един човек да иска да се върне на място, където е бил, вероятно има много и всяка една от тях е личната емоция, която изпитваме. И аз не правя изключение – любовта ми към Азия е споделена. Тя е любов с история, превърнала се в настояще и се надявам да е безкрайна, защото не само аз обичам Азия – и тя ме обича. Разбирам го, защото всеки път ми поднася нещо ново, свежо, забавно...и така близо две десетилетия.
Попадна ми една мисъл на Исабел Алиенде: „Какъв е смисълът на таланта, опита и знанията ти, ако не ги раздаваш? Какъв е смисълът от житейските ти истории, ако не ги разказваш? Какъв е смисълът от богатството, ако не го споделяш? Раздавайте! Няма да бъдете кремирани с нито едно от тези неща!”
Затова искам да ви споделя за поредното ми пътешествие. И нека уточня – това е пътепис и няма претенции да е научен труд, така че, ако случайно някой много вещ с митологията и историята на тези две страни открие дребни разминавания с фактологията, нека прояви снизходителност. Споделям емоции, които искам да почувствате чрез написаните редове, а моите емоции винаги са искрени.
И така: кацаме в Ханой не кога да е, а навръх дълбоко ценен и пъстро отразяван, най-важен празник за Азия –Лунарната Нова година (или Лунна, ако така ви харесва повече) - ТЕТ – първата половина на месец февруари и първа пролет. Пътешествието в Азия, по това време на годината, минава под знака на първата пролет (изпращат зимата-посрещат пролетта) и Лунарната Нова година. Шум от клаксони, цветове и букети от разцъфнали клонки на праскова. Забавно, пъстро, зареждащо и по драконовски стабилно - така се усеща Виетнам сега.Разходете се с мен.
Навсякъде се вижда трескаво приготовление за празника – символите са почти като у нас – вместо елхи – цъфнали праскови, отглеждан специално за случая сорт – в розово, бяло и жълто. Клонки или цели малки дръвчета, обсипани с плодове мини, мандаринови дръвчета или дръвчета помело. Навсякъде хвърчат моторчета с тези дръвчета, обикновено прегърнати от седящата отзад жена. Тези с колите ги привързват някакси на тавана на автомобила. Дръвчета и цъфнали клонки – във всяка ръка, във всяка кола, на всеки мотор, витрина, ъгъл, на всяка крачка. Пъстра и шумна емоция е пазарът за цветя в този предновогодишен ден.
Тъй като сме във Виетнам, за да видим и повече – правим и една обиколка в Храма на литературата. Алеите в парка са покрити с мраморни плочи, по-малки или по-големи, съдържащи имената на учениците завършили в съответната година. Защо са с различен размер? Това все пак е един древен университет, основан през 1070г., подготвящ кадри за висше управление в двора на императора. Изпитът се прави на всеки випуск, на 4 години – лично от императора под ръководство на мандарин. Явно, че в Древен Виетнам са съзнавали колко важно е за правилното и стабилно развитие на страната добре подготвените висши служители. Изпитът е бил толкова строг, че понякога са го взимали успешно само няколко ученика (и техните имена са записани на малките мраморни плочи), понякога 10-12 ученика (явно силен випуск, имената, на който са изписани на по-големите своеобразни мраморни дипломи).
„Дипломите” са инкрустирани със слънце - символ на императора и два дракона – символ на власт и сила, стоящи върху костенурка – естествено символ на мъдрост и дълголетие. На това любимо на ученици и студенти място, може да се видят и другите свещени символи – феникс – на нежността, еднорог – пратеник от Рая. Но виждаме и нещо, което само по себе си говори за мотивацията за отлични знания и блестящ успех на студентите, дрехите на обикновения ученик и дрехите на мандарина – пост, за който се обучават и към който върви пътя на успеха. Станал веднъж висш служител в управлението, всеки един от тези ученици ще осигури стабилно и богато бъдеще на цялото си семейство.
Виетнам– многомилионна държава – от 4 до 12 висши служители на всеки четири години. Отразявам факта, без да коментирам.
И понеже вече сме наясно за новогодишната украса, нека разкажа и за трапезата. Пак има лека препратка към нашата празнична трапеза – сега ще откриете приликите. Задължително на масата трябва да има кокошка или петел, варен ориз, оризов кейк, плодове, чай, сладкиши, ароматни свещи, напитки, снимка на починалите близки, които също, макар и символично са част от семейството, споделило тази вечеря.
В Азия празнуват няколко дни, дори седмица ТЕТ – първата вечер – със семейството, втората – на гости при родителите и посещение в храм, третата – с близки приятели и нататък – волна програма.
В навечерието на празничната нощ посетихме за час и прочутото водно куклено шоу – тези, които разбираха какво се говори в спектакъла се смееха от сърце, ние се смеехме, за да не ни хванат, че не разбираме. Интересно е – посетете го, ако имате свободни часове вечер в Ханой.
И така, неусетно стана време за същинската част – полунощ. Въоръжени с информация за стратегическите точки в центъра, където е най-добрата видимост на зарята, ние се отправихме на там. През деня вече бяхме видяли заредените и охранявани от военни служители места, от където щяха да се изстрелват фойерверките и имахме нагласата, че ще е впечатляващо. Беше повече от удивително, забавно, интересно и красиво!
Сега ще ви открия тайната за печеливш бизнес. Водете си записки. Трябва да са налице следните необходими обстоятелства: Лунарна Нова Година, място, където, смея да твърдя, близо милион, а може и повече хора искат да наблюдават зарята (нещо, което много си струва да се види), необходимост да поседнеш, защото да стоиш прав няколко часа и да си пазиш място за наблюдение е доста изморително и услужливи търговци, които за 5000 донги ти продават стар вестник, на който да седнеш на паважа (цената е като за блондинки, като мен, иначе, ако си местен за толкова получаваш 3 вестника - достатъчни за цялата компания). Но е весело и готино, помни се цял живот!
Зарята продължи 15 минути, като всяка красива фигура изстреляна в небето беше придружена от шумното възхищение на многохилядната тълпа. Една красива репортерка се опитваше да отрази събитието като умело прескачаше тела, крака, ръце и вестници с умението на акробат, но все пак успя да се справи.
Минути след приключване на залповете хората се разотидоха в абсолютен синхрон – без бутане и инциденти. И ние с тях – пеш до хотела. Вървейки няколко минути, видяхме нещо интересно по улиците – бяха наизлезли хора от къщите си и палеха малки огньове на тротоара, където изгаряха амулетите за късмет от предишната година. Много интересен ритуал, който се опитах да заснема (не много качествено) без да смущавам хората – всеки потънал в своите лични равносметки и мисли за отминалата година.
А в хотела, до възглавницата, бяха оставени в дантелена торбичка джинджифилови бонбони...
6-ти февруари – първият ден от Годината на Земния глиган. Мисля, че е подобаващо да бъде отбелязан с разходка с джонга в Залива на дракона. Това е едно от новите природни чудеса.
Ривър сайд е комплекс, в който живеят успешни, богати хора, предимно лекари, политици, архитекти, строителни инженери, а най-евтините къщи започват от 1 млн. долара за 120 кв. м.
И за да сме в крак с обективната действителност – нека се разходим и през един хорър (поне за мен) от близкото минало - жп линията, минаваща през Ханой. Все още се ползва, поне по 10 пъти на ден, но и туристите се забавляват с фотосесии. На снимки е лесно, ама я живейте на сантиметри от профучаващия влак. Забелязах, че много малки деца бяха респектирани с някой друг шамар от майките си, ако прекрачваха линията. Явно така се възпитава условен рефлекс в детето, необходим за неговата безопасност
ТЕТ съвпада и с първия ден от пролетта. Интересно как времето в този ден рязко се промени – беше топло, изгря приветливо слънце и на небето нямаше нито едно облаче, за разлика от предния облачен ден.
За Хюе – древната столица на Виетнам ви разказах подробно в предишния си пътепис. Сега ще ви разкажа новото, което научих. Само преди 100 години всяко семейство тук е имало по 20 деца – мъжете воюват, жените правели деца, каза нашия гид, но бързо се поправи, че ги отглеждали. Или малко са воювали тези мъже или често са били в отпуска – 20 деца все пак не се правят току-така от бойното поле.
Основната религия във Виетнам е Конфуцианството. Тя се основава на по-философско отношение и поглед на нещата. Конфуцианството се придържа към хармонията – човек-природа. Това се вижда и в прекрасната градина на Забранения град – много растения – цветя, дървета, храсти, езера със златни рибки. В Китай също са будисти, но течението на техния будизъм, счита човека за по-висше създание от природата – така в техния Забранен град растенията са много по-малко. Конфуцианството е по-мека и смирена философия/религия, там мъжът и жената са равни.
Друго интересно нещо, което научих там – повдигна се завесата за интимния живот на императора. Естествено, че той си има и императрица – нейните деца са законните наследници – до тук ясно. Има и харем, жените, в който живеят в специална сграда в Забранения град. Много жени – много проблеми – за това има и евнуси, които следят за реда. На какви условия трябва да отговаря жена-кандидат за харема: да е девствена (проверяват я евнусите. Как – не искам да знам), да има естествено червени устни и добре развити гърди – признак, че ще ражда здрави деца (проверява я кралицата-майка), да е много слаба (така са ги харесвали. Краката им е трябвало да бъдат много слаби, а това се е постигало като са ги увивали с парче плат, който са пристягали силно), да са много интелигентни, забавлявали са господаря, когато е тъжен, четейки му стихове и философски трактати. Когато харемът е опожарен от бомбардировките през 1953г. от французите, много от жените загиват, защото не са могли да ходят с атрофиралите си слаби крайници. За французите мога да кажа и още нещо лошо, защото вече се настроих да критикувам – използвали са невероятно красивите дърворезби от двореца за барбекютата си.
Малко преди да дойдат неканените колонизатори, императорът си е живеел добре. Иска баня – ляга на рогозка и харемът с влажни кърпи го бърше, прави му масажи, пее му и други спа процедури и т.н. Императорът е и божествена фигура, но е и с естествени нужди, колкото и да не ви се вярва. Сега ще се опитам интелигентно да пресъздам тяхното задоволяване – сяда божеството на гърнето, инкрустирано с дракони и не след дълго божественото съдържание, което бива поето от специално отговорен за това служител бива отнесено в близката гора и закопано след произнесена молитва. След това бива и посадено дърво в близост. В днешното време тази гора е унищожена. Представям си, ако не беше какво име би следвало да има този горски масив.
Около двореца, в продължение на отрязък от няколко километра се намира т.нар. Парфюмена река. По брега ѝ цъфтят камфорови и евкалиптови дървета. За няколко долара ще се повозите на лодка – дом , богато изрисувана като дракон. В задната част са наредени малки столчета, където да поседнем. На пода, покрит с балатум, веднага е спретната импровизирана сергия със сувенири, а в задната част се вижда и част от обзавеждането – котлон, телевизор, посуда, малък хладилник и рогозки. С канче загребат вода направо от реката и си правят импровизирана баня на борда. Най-интересно е ,че всичко това не пречи на децата на семействата-лодкари да ходят всеки ден на училище.
На малка масичка са наредени задължителните за Новата година три неща – печени семки от диня – за късмет и пари, джинджифил – за заряд и ентусиазъм, сладки – да е сладък живота на семейството.
Нощен Хюе – романтика, влюбеност, красота, като от декор на Аватар. Вечер, изпълнена с мистиката на отиващия си ден, отнесени със залеза тайни и магическите формули на тайнствен калиграф.
***
Очаквайте втора част на пътеписа за
Виетнам и Кралство Камбоджа на
Диана Маринова.
Изпращайте ни и вие своите пътеписи за рубриката "Стани автор" на info@peika.bg!
***
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
