Може би сте чували за Потопената църква край язовир Жребчево. А успявали ли сте да стигнете до нея по суша?
Истината е, че язовир Жребчево щеше да е най-обикновено място за отдих и риболов, ако не беше необикновената история за неговото създаване и за църквата, чийто скелет гордо стои над водата вече повече от 50 години. Всъщност тук идва и особеността, че през половината време от годината, до самата църква няма начин да се стигне пеша, а единствено по вода, защото тя бива буквално потопена.
Рано напролет постройката е наполовина потопена, а към края на лятото е почти изцяло под водата. За щастие ние успяхме да стигнем и дори да влезем в нея, но по суша, за да успеем да я заснемем от всички страни. Задължително бихме се върнали тук отново и когато единственият начин да влезеш е по вода.
На мястото, на което днес се намира язовирът, още от 15-и век се е намирало село Запалня. През 1895г. в селото е издигнат храм, носещ името на българския светия Свети Иван Рилски. Според разказите всеки от селото е спомогнал за построяването на храма - кой с каквото може. Едни даряват земята си за изграждането, други помагат с работа, трети отиват да намерят човек за свещеник от съседно градче.
Язовирът е построен през 1959-1966 г. В основите му лежат бившите села Жребчево, Запалня и Долни Паничарево. Въпреки молбите и протестите на местните трите села биват потопени, а жителите изселени в близките населени места. Разрешават им да разрушат къщите и да пренесат тухлите в съседните села, където се преместват да живеят. Част от олтара на църквата „Свети Иван Рилски“ е пренесен в Копринка и Гурково, а камбаната на църквата – в Твърдица с обещанието, че когато почине жител на потопеното село, тя ще бие, за да извести за неговата смърт. Тази традиция се спазва и до днес. Така селата остават завинаги на дъното на язовира, но една малка част напомня, че тук някога са живели хора.
Повече от половин век самотната църква бива потапяна почти наполовина всяка пролет от прииждащите води и може да видите малките вълнички, които се плискат в стените й. На брега има поставено специално място, където може да запалите свещичка. В края на лятото църквата е изцяло над водата и може да се разходите до нея, да влезете и да почувствате духа на едно изселено и потопено село. Може да си представите как тук са се правили венчавки и кръщенета.
В близост до църквата има изоставено гробище. Тук може да видите една интересна плоча – обърната с лице към язовир Жребчево, надписа на нея гласи: „Село Запалня, заселено 15-и век, изселено 1962 г.“
Днес покрай язовира може да видите много хора, дошли тук за кратка разходка и бягство от натовареното ежедневие. Също може да срещнете туристи с кемпери и лодки, които плават в язовира.
Ако посетите църквата през сухия период, ще видите и дъното на язовира, покрито с килим от миди и черупки. А ако решите пък да я видите потопена, може да станете част от много приключенски уикенди с каяци по водите на язовир Жребчево, които се организират.
Руините на църквата стоят гордо над водата, за да напомнят за изселените села, за изгубените надежди и мечти. Само блеещите стада овце и лекият порив на вятъра смущават покоя на това прекрасно място.
Текстът и снимките са ни предоставени от блога "Тефтерчето на един Пътешественик". Можете да го разгледате и да се вдъхновите за нови пътешествия тук.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
