„Виното е преди всичко удоволствие. Не бива да бъде принизявано само до скучна терминология... Ако вниквате в същността на всяко вино, което пиете, и го възприемате с отворено съзнание, ви очаква магия...“
В „Приключения по пътя на виното“ (издателство Гурме Публишинг) известният винен експерт Кърмит Линч търси именно тази магия. По пътищата и из избите на Лоара, Бордо, Лангедок, Прованс, Северна и Южна Рона и Бургундия в ролята на вносител и откривател на вина с характер той научава повече за виното, отколкото през целия си живот. И най-важното е, че го споделя!
Прочетете откъс от „Приключения по пътя на виното“, посветен на божолето:
*
Божолето сигурно е най-вдъхновяващото откритие в света на виното. Какво хрумване само – да пиеш новородено вино, току-що напуснало гроздето, вино, съхранило духа на изобилието на обраната реколта. Дори ни напомня за времето, когато човекът за пръв път опитал ферментирал гроздов сок и решил, че е природна случайност, която си струва да повтори.
Кой е създал божолето? Не знаем, но са добре известни някои от винопроизводителите ревизионисти, които напоследък го унищожават.
От Ампюи са само петнайсет минути път през опасната за живота френска магистрална лудост до Лион, където преди се консумираше по-голяма част от произведеното божоле. Кухнята на Лион е такава, че я хапвате с удоволствие, но се задържа в тялото. Уейвърли Рут я нарича „щурм срещу черния дроб“. Традиционната лионска кухня трябва да бъде съпътствана от хладното вино, което някога беше божоле. Тежко вино би унищожило нужния апетит. Виното трябва да има остра киселинност, за да се справи с наденичките, шкембето и всякакви други видове свинско. И трябва да не е много алкохолно, защото лионската кухня предизвиква огромна жажда.
Лозята на Божоле започват северно от Лион. Когато клиенти, планиращи пътуване до Франция, ме молят за съвет, аз опитвам да ги убедя да отидат или в Елзас, или в Божоле. В момента търсенето и цените на бордо и на бургундско вино затрудняват достъпа на туристите до най-добрите изби. Производителите на вино имат повече клиенти, отколкото вино, затова не изгарят от желание да наливат вино, което всеки посетител да дегустира.
В Божоле има изби, отворени за дегустация, накъдето и да се обърнеш. И околността е по-красива от Бордо или от Кот д’Ор. В Божоле има хълмисти райони, целите в лозя, лъкатушещи селски пътища, забравени от бога селца, построени върху винарски изби, и сърдечни местни жители, които обичат посетителите. В Божоле има всичко, което един любител на виното и турист може да желае, освен хубаво вино.
Когато хората, които помнят истинското божоле, го описват, устата ми се пълни със слюнка: леко, гроздово, газирано, стипчиво и пивко червено вино. Дайте ни gras-double (шкембе яхния), boudin aux pommes (кървавица с печени ябълки), cervelas aux pistaches et truffles (наденица, пълнена с шам-фъстък и черни трюфели). Има ли истинско божоле, ще се справим.
Ричард Олни си спомня „нахлуване на зелен плод…“ Жан-Батист Шоде, водещият парижки винен търговец от 40-те до началото на 70-те години, си спомня в своята автобиография Мarchand de Vin („Търговец на вино“) едно божоле „с много светъл цвят, на моменти много бледо, малко агресивно, дори мъничко незряло и рядко с алкохолно съдържание над 11 градуса. По онова време – продължава Шоде – божолето все още беше много хубаво, но днес вече не е така заради огромното свръхпроизводство, все по-слабото внимание към виното в избите и най-вече заради шаптализацията, добавената захар към мъстта, която позволява увеличаване на алкохолното съдържание с 3 процента“.
Един съвременен винен критик описва най-хубавото божоле, което някога е опитвал, като „чук, който се стоварва върху небцето“, което вероятно предизвиква финал, подобен на разпадане на миниатюрни частици.
В автобиографията си Шоде споменава името на уважаван от него производител на божоле, Шове, затова го потърсих с надеждата да разбера какво се случва с някогашното божоле и
може би дори да дегустирам едно такова вино. Жюл Шове е благ и простодушен човек с поетична нагласа, която той като че ли иска да потисне, осемдесетгодишен ерген, който няма наследници, за да поемат неговата малка негосиантска фирма.
Шове току-що беше приел доставка от своето Beaujolais -Villages реколта 1986. Виното беше в бъчви (доста странна гледка днес в Божоле) на открито на земята в двора му. Започнахме да ги дегустираме на упорито ръмящия дъждец. Шове поставяше върха на пипетата си до отвора на бъчвата, вирваше нос и вежди и забиваше пипетата във виното като coup de grace на матадор. Това необичайно движение на този мил възрастен човек бъчва след бъчва започна да ми се струва малко смешно и се наложи да прикрия усмивката си.
Неговите божолета бяха бледи, с лек и красив аромат. Напомняха за цветя, трева, грозде и плодове като праскова и кайсия. Виното беше много деликатно от началото до края, но едновременно с това жизнерадостно, с изплъзващи се вкусове – то преди всичко парфюмираше небцето.
— Има 11 градуса алкохол – осведоми ме той, – без шаптализация и без серен двуокис. Можеш да го пиеш, без да ти се завие свят.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
