На север от храма на Зевс се намирал пелопионът, малък, залесен хълм с олтар на Пелопс, първият митичен герой на Олимпийските игри. Той е бил заобиколен от стена, съдържаща останките от по-късния му дорически портик от класическия период. На хълма са открити много артефакти, които сега се показват в музея. Тук има и голямо погребение от 3-то хилядолетие пр. Н. Е.
По-на север е късният храм на Хера в края на 7 век пр. Н. Е. , най-старият храм на мястото. Олтар пред храма поддържал непрекъснат огън по време на Игрите, символизиращ огъня, откраднат от боговете от Прометей; днес тук е запален олимпийският огън.
Близо до олтара се намира нимфеумът (156–60 г. сл. Н. Е.), издигнат от богатия римски банкер Ирод Атик. Типичен за сградите, финансирани от римски благодетели, той е грандиозен, състоящ се от полукръгла сграда с дорични колони, оградени от всяка страна от кръгъл храм. Сградата съдържаше статуи на Ирод Атик и семейството му, въпреки че Зевс заема централно място. Въпреки сложния си вид, нимфеумът има практическо предназначение; това е къща-фонтан, снабдяваща Олимпия с прясна изворна вода.
Отвъд нимфеума и нагоре по полет от каменни стъпала до стадиона се простират 12 съкровищници, всяка издигната от град-държава, за да се използва като склад за приношения на боговете; те се използват главно за реклама на престижа и богатството.
В дъното на тези стъпала са оскъдните останки от Metroön от 4 век пр. Н. Е., храм, посветен на Рея, майката на боговете. Очевидно древните са почитали Рея в този храм.
Основите на филипиона, западно от Храма на Хера, са останките от кръгла конструкция с йонийски колони, построени от Филип Македонски в памет на битката при Чайронея (338 г. пр. Н. Е.), където той побеждава комбинирана армия от атиняни и тиванци. Сградата съдържала статуи на Филип и семейството му, покрити със злато и слонова кост, включително сина му Александър Велики.
На север от Филипионът е на 5-тия век преди новата ера на prytaneum резиденция магистрата. Тук спечелилите спортисти пирували и били забавлявани. Тук също огънят на Хестия горял вечно, символизирайки общото огнище на всички гърци.
Струва си да посетите първото нещо сутрин или късно следобед; вълшебно изживяване е да си там без тълпите. Информационните табла са на гръцки, английски и немски език. Входният билет също така дава достъп до превъзходния археологически музей и отличния музей на древните игри.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
