Разходките в планината са отлична възможност за семейни приключения и забавления през зимата.
Свеж въздух, блестящ сняг, докъдето погледът стига, абсолютна тишина и уединение, презареждане на батериите, време със семейството и приятели са само част от нещата, които ни дават зимните преходи. Те са и чудесна алтернатива на комерсиалния ски туризъм и предлагат редица предимства: може да се практикува с бебета и деца, които още не могат да карат ски, значително по-изгодни са от ските, липсва стресът от редене на опашки по лифтове, спазване на работно време на съоръженията и др.
Много родители са несигурни от кога и как могат да се насладят истински на зимата с деца. Да излязат от прашния град, да се отърсят от стреса. Често избират площадката пред блока или близкия парк, вместо да се потопят в незабравимо зимно пътешествие. Чувал съм какви ли не слухове и предразсъдаци – бебета могат да се разболеят от височинна болест, разреденият въздух вредял на белия им дроб, студът влияел негативно на дихателните пътища и пр. Всички притеснения се напълно неоснователни, имайки предвид българските планини и спазвайки няколко простички правила.
Всеки родител, който се чувства несигурен, може да се консултират и с педиатър, преди едно такова начинание. От личен опит знам, че премръзнали и мокри крака, ръце и пр. не водят автоматично до доктор, а по-скоро до каляване на организма и изграждане на по-силна имунна система. Стига да се избегне продължително излагане на пронизващ студен вятър без защитни мерки (шал, маска и др.), децата могат да бъдат сред природата дори и на температури от порядъка на -10 до -15 градуса (при тихо и слънчево време).
На базата на личен опит ще се опитам да систематизирам някои прости правила за пълноценна и приятна разходка сред зимната планина.
Зимни преходи с бебе и малки деца
Още от бебешка възраст децата могат да бъдат въведени в зимния планински свят и да се възпитат в почитание и любов към природата. Както през лятото, така и през зимата най-важното е да се вземат под внимание потребностите на децата. За бебета и малки деца преходи със самар, кенгуру или слинг до 1,5 – 2 часа са напълно достатъчни. След това удоволствието отстъпва бавно на нервността и умората. Особено удачно е, ако междинната или крайна цел на разходката е хижа или заслон, където деца и родители могат да се подсилят с топла напитка пред горящата камина. Няма да забравя какво удоволствие беше да се разхождаме на тъмно под обилен снеговалеж около х. Мотен на Витоша с Ема, когато едва беше проходила. Или пък разходките по Старопланиснкото било с Кристиян в самар и Ема вече като „водач” на групата.
Бебета и деца, които биват носени, трябва да бъдат добре „опаковани” – гащеризон, шапка, ръкавици и дебели чорапи са задължителни. Поради липсата на движение те изстиват по-бързо и се препоръчва да се правят чести почивки за разтъпкване. Деца, които все още не ходят самостоятелно, е добре да се разтриват, а останалите да се насърчават да правят по някоя и друга крачка сами. Допълнително се препоръчва ползването на крем против студ и слънце с висок фактор, както и подходящи слънчеви очила. С най-малките все още е възможно качване на върхове, стига родителите да имат опит, издръжливост и подходяща екипировка. Ползването на шейна носи допълнително настроение и разнообразие в разходката. Тя е особено подходяща за полегати маршрути.
Зимни преходи с деца над 3 години
При деца от 3-годишна възраст носенето става все по-трудно. Освен това тяхното любопитство, желание за изследване на околния свят, както и тяхната издръжливост предполагат вече кратки самостоятелни преходи. Аз лично съветвам да се избират полегати маршрути, при които удоволствието и игрите са на преден план. Бой със снежни топки, наблюдаване на диви животни или следи от животни, катерене по склона покрай пътя и пускане по дупе, скачане отвисоко в дълбок сняг са само част от забавленията, които правят една зимна разходка в планината уникална и незабравима. Когато някой се умори, отново шейната, дърпана от родителите или от батко/кака, може да помогне. Правенето на ангелчета в девствен сняг, както и снежен човек са сред нещата, които дълго се помнят и не трябва да се пропускат. Децата с удоволствие помагат дори и с премръзнали пръсти. При преход покрай замръзнала река или езеро, няма как да се пропусне възможността за пързаляне. Добре е някой възрастен да тества дебелината на леда, преди се оставят децата сами на пързалката. Чупене на ледени шушулки също е сред любимите занимания на децата. Изключително много са факторите, които правят един зимен преход, интересен и забавен за децата. Важното е да ги оставим да се забавляват и играят, а не постоянно да ги „юркаме” да вървят. Целта на разходката е преди всичко времето, прекарано заедно, а не крайната точка. Особено вълнуващо е, когато 2-3 семейства с деца се организират за зимен преход. Тогава децата сами се мотивират да вървят, измислят си игри. Разходката се превръща в истинско удоволствие.
Относно екипировката, препоръчително е да имат водонепромокаеми или поне водоустойчиви дрехи за външен слой. Под него се облича термобельо и полар.
Важен аспект при провеждане на зимна разходка в планината е планиране на началната, междинните и крайни точки. Аз лично силно препоръчвам да се проведе разговор с хижаря, човек от лифт станция или др., за да се информираме за актуалните условията в планината, маршрута, работното време на хижа и лифт, менюто в хижата и др. (казвам го от горчив опит). Не бива да се разчита изцяло на информация от интернет. Друго правило за пълноценна разходка е избягването на дълги заходи, докато се стигне началната точка. Аз предпочитам да стигна с кола до лифт или хижа, от която да стартираме разходката. Причината е, че за децата един заход до хижа от порядъка на 1-2 часа убива цялото желание за игри и зимна разходка.
Идеи за зимни разходки с деца
Вариантите за зимни преходи и разходки в България са неизброими. Аз ще се спра на няколко, които вече сме правили. Основното правило е разчетът на времето, което с деца през зимата може да бъде до 3 пъти повече от нормалното време за придвижване на възрастни.
- Пътеките около х. Алеко и Ветровала на Витоша. Качване на Черни връх също е опция.
- По билото на Стара планина, където има гъста мрежа от хижи – примерни стартови точки: Беклемето, лифт Сопот, вр. Бузлуджа.
- С лифт от Добринище до х. Безбог и разходка из околностите.
- Паркинга на Бъндеришка поляна – х. Вихрен.
- Районът между Паниците, Седемте рилски езера и х. Скакавица.
- От вр. Снежанка до кв. Езерово през Орфеевите скали (качване с лифта до върха).
- Екопътеките, като се внимава при пресичане на заледени мостове и стълби.
*
Радослав Байрактаров е любител турист и проектен мениджър. От дете обича да броди из планините. С нарастване на отговорностите и стреса, потребността му да бъде сред природата се покачва екпоненциално. Всяко пребиваване навън е презареждане. С раждането на двете му деца, Ема и Кристиян, започва да променя маршрутите така, че големи и малки да изпитват наслада от времето, прекарано навън. Докато преди се води от мотото „Колкото по-далеч и по-високо, толкова по-добре”, сега залага на удоволствието. На метода проба-грешка установява do’s and don’t’s за преходите с деца, повечето от които са общовалидни. Маршрутите си описва в блога си „С деца... на планина”, където на преден план стои преживяването и вроденото детското любопитство към новото. Повече от блога му вижте тук.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
