В една от онези съботи, които започват към обяд, защото не е имало сила, която да ви измъкне от завивките по-рано, сме разпънали картата на България и се чудим докъде можем да стигнем от София преди да се мръкне - все пак е февруари.
Решихме Самоков, защото досега само транзит бяхме минавали оттам, и 5 минути по-късно вече пътувахме по живописния път София - Самоков. От лявата страна покрай виещите се завои от време на време се вижда язовир Искър, минава се и покрай Щъркелово гнездо. Зяпането през прозореца може да е много вълнуващо, даже и вече да не сте на 10 години (поне по документи не сме...).
Първа спирка: Самоковски манастир
Бяхме набелязали за първа спирка Самоковския манастир "Покров Богородичен". За разлика от повечето манастири, този не е скрит-покрит вдън гори тилилейски, а удобно и спретнато се е разпололожил на една от централните улици - Цар Борис. Подробности за манастира можете да прочетете тук. Запалихме свещ, разходихме се из двора, който през лятото ще е чудесно място за почивка със своите пейки и сковани от брезови трупи беседки.
И оттук продължихме към центъра на града. Има много табели, които насочват неинформирания (като нас) посетител накъде да се отправи.
Втора спирка: Музеят
Историческият музей на Самоков е едно прекрасно място, в което ясно и на човешки език е обяснено кое как и защо се е случило, за да е градът днес това, което е. Там се намира и снимка на последния "самоков" - уред, който сам кове желязото на пръчки, както и макет, за да е ясно кое как е ставало. Има и всичко най-важно за Самоковската зографска школа и нейният най-прочут представител - Захарий Зограф. Като види човек икони на по 400 години и почва да му играе въображението - какво са видели очите на светеца от иконата за толкова време, как е оцеляла, къде е пазена.... Написани истории няма, историите си ги измисляте вие. Без да е нещо кой знае какво, музеят прави така, че като излезете, вече знаете всичко най-важно за миналото и настоящето на Самоков. Входът за музея е 1 лев, срамота е да не влезете. Работи и в събота, и в неделя, намира се в центъра, на една пресечка от автогарата и джамията.
Трета спирка: Захарий Зограф
И като казах Захарий Зограф, къщата му се намира на улица "Цар Борис", на пътя от манастира към музея. Родното място на Захарий не е превърнато в музей, а е действаща детска школа по рисуване (което май е по-добрият вариант). На вратата пише, че има и Музей на българската шевица и дантела, но това се оказа преувеличено. В две стаи има няколко мостри, но нямаше кой да ни отвори и разкаже. Надзърнахме през прозореца и продължихме.
Четвърта спирка: Самоковски картоф
Следва задължителното хапване и любимото занимание "кой ще избере най-доброто ядене от менюто на местния ресторант". И понеже сме в Самоков, няма как да не стане дума за самоковските картофи. С радост мога да обявя, че пържените картофи в заведението не бяха от онези бланшираните, дето почти навсякъде ги сервират, а истински, вкусни домашни картофи. Щеше да е крайно неприемливо, ако не беше така.
Десерт
За десерт се заехме да разгледаме и още три самоковски забележителности: Голямата чешма, по-малката, но и по-изящна Чадър чешма, както и Байракли джамия, която днес е музей (заключен и без никаква информация в тази точно събота). Трите се намират на има-няма 100 м едно от друго, встрани е и автогарата (ако сте дошли с автобус). На стълбището на автогарата се кипри статуя на планинска коза. Снимате ли се с нея – веднага сте разкрити като туристи. Да си знаете. Прочетете любопитните легенди за чешмите.
Гробът на Паисий Хилендарски
На връщане, на няколко къщи разстояние от Самоковския манастир, видяхме друга внушителна църква - Свети Никола. Според надпис на входа й вътре се намира гробът на Паисий Хилендарски. След като по-късно се поразровихме за информация в интернет, стана ясно, че този въпрос е доста щекотлив, и Самоков, наред с Асеновград и Свищов се обявяват за града, в който е погребан Паисий. Истината е, че гробът на монаха не е намерен и всичко е въпрос на догадки.
И ето ви един оползотворен съботен февруарски следобед! В по-хубаво време ще се върнем да разгледаме парковете и екопътеките край града. Ако имате повече време, можете да добавите разходка по екопътека Бели Искър или да починете на Щъркелово гнездо (на пътя София - Самоков).
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
