Стъпихме за първи път в село Боженица в прекрасен, слънчев априлски ден. Не знам заради времето ли беше, заради пролетта ли, но просто не ни се тръгваше оттук. Бяхме направили разходка по чукарите на крепостта Боженишки Урвич, бяхме се шмугнали в скалната църква, видяхме надписа от времето на цар Иван Шишман и сега остана само да разгледаме селото.
Спуснахме се пеша от крепостта – за около 30 минути. Серпентините на пътя се извиват и разкриват чудни гледки отвисоко към селото.
Починахме си на камъните край моста на река Бебреш в селото. Буйните вълни са изваяли канарите в причудливи загладени форми.
Направи ни впечатление колко кокетно украсени с цветни лехи са уличните тротоари – пред всяка къща бяха насадени лалета, зюмбюли, нарциси...
Видяхме спретнат нов клуб на пенсионера, както и поочукан стар клуб на пенсионера. До паметника на загиналите войници като в строй е застанало оръдие, а под него – пейка за отмора. По стените на няколко полуразрушени, изоставени къщи пък открихме останки от социалистически лозунги на тема комсомолци.
Много от новите къщи са превърнати в кокетни вили. В неделя следобед тук-там някой нещо ремонтираше и подреждаше. Дядо с мотика на рамо премина с бавна крачка през централния мегдан. Край реката пасеше кон. Идилия и усещане за спряло време. Ако някой ден реша да си купувам вила някъде, мисля, че ще е тук.
Село Боженица се намира на 20 км от Ботевград.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
