Пролетно време тук дворовете са само цъфнали череши и замайващ аромат на люляк. По пейките пред оградите започват да излизат баби и дядовци, все още с дебели терлици в цървули. Те отдавна нямат за какво да си говорят, освен за тазгодишните цени на разсада за домати и, дай боже, за някой минувач по улицата, който явно не е оттук. И тогава се започва: “Ти чийно си, о?” (“о” е универсално обръщение към познати и непознати, мъже, жени и деца). Каквото и да отговорите, ще ви кажат “А-а-а, хубаво, хубаво”. Простичко и чистосърдечно.
Село Тополово е само на 35 км от Пловдив, току в подножието на Родопите. В единия край на селото сте още в Тракийската равнина, в другия започват първите родопски възвишения. От последните къщи влизате буквално в гората. Изкачвате се по оставящи ви без дъх склонове, после се спускате в дерета с плитки потоци. След дъжд е пълно с гъби, поляните са отрупани с иглика, а под храстите още от февруари се крият минзухари. И навсякъде има изградени чешми - някои надписани, други - не. Строенето на чешми за спомен в тази част на България е много разпространено, а и вода блика отвсякъде.
В покрайнините на селото има вирчета, в които лятно време да се разхладите след ходенето по прашните пътища. Има и 17 параклиса по близките хълмове, които на празниците на покровителите си се изпълват с народ.
Най-голямо е поклонението на параклиса в местността Стайко селище. Всяка година на 8 септември (Рождество Богородично или т.нар. Малка Богородица) рано сутринта потегля шествие, което начело с местния свещеник отнася пеша иконата на Света Богородица на повече от час път в планината. Деца тичат нагоре-надолу, докато бабите им така са останали без дъх, че дори не могат да извикат по тях.
В Тополово няма хотели и къщи за гости, но в близките села има. Селото е голямо като за българските мащаби - близо 3000 души по официалните преброявания, а през уикендите населението вероятно се удвоява с гостуващите деца и внуци от близките градове. В центъра има модерно кафене (ако си мечтаете за нещо от типа на селска кръчма, трябва да се отклоните в страничните улички).
На 5 минути след последната улица в горната част на селото пък има микроязовир, в чиито води плават патици, по брега му пасат коне, а през август е идеално място за наблюдение на падащи звезди.
Старите архиви разказват, че предишното име на селото е било Тахталъ – това идва от турската дума „тахта“ - т.е. място, където се секат пари. Точно такава дейност е кипяла тук в миналото, тъй като селото е по пътя към Тополовския проход в Родопите. От прохода извира и минаващата през селото река Тополовска, чиято дължина е едва 31 км и се влива в река Мечка.
Селото си има и стадион, където всеки юли има голям събор.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
