Сирни Заговезни в Бистрица - Поклади - Култура и фестивали - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Сирни Заговезни в Бистрица - Поклади
Автор: Peika.bg

В България си имаме пъстър календар с празници, традиции и обичаи. Сирни Заговезни (Сирни поклади) е последният голям празник на зимата според старите български обичаи.

През 2023 година празникът се пада на 26-ти февруари, неделя. Това е последният ден преди Великденските пости, които продължават 7 седмици. Какво обаче се прави на Сирни Заговезни?

В седмицата преди самия ден, в тазгодишния случай между 20 и 26 февруари 2023 година, не се яде месо, но могат да се ядат животински продукти – яйца, мляко, кашкавал, сирене и други. След Сирни Заговезни, по време на поста, се преустановяват всякакви животински продукти и се консумират само растителни храни.

На Сирни заговезни всички роднини се "прощават", като по-младите отиват у по-старите, синовете и дъщерите у родителите и т.н. Самата прошка се иска като по-младите правят три поклона, целуват ръка на по-възрастните и казват "Прощавай!". Затова празникът се нарича още и Прощални заговезни. При това ходене се занася на мъж лимон, а на жена портокал, пожелават се "сладки заговезни" и "леки пости".

Прието е на този празник на трапезата да присъстват основно млечни продукти и яйца. Това е последният ден, в който тези продукти могат да се консумират преди края на поста и Великден.

Приготвя се още домашна баница със сирене, кисело мляко, варени яйца, сирене, халва с ядки или друг вид, погача, печени ябълки и други любими храни.

Обичаят на Сирни заговезни в Бистрица е много стар. До преди няколко години характерно за празника беше това, че по махали се правеха по-малки огньове – „Купени”. Хората от всяка махала излизаха при огъня и всеки от всеки искаше прошка.

В последните години огньовете по махали намаляваха, но пък на площада на селото започна да се прави огромен „Купен”, който събира на едно място хората и ни дава възможност тук на центъра да искаме прошка един от друг. След запалването на огъня най-младите танцьори от читалището повеждат хорото и който иска се включва във веселбата.

Вярва се, че докъдето стига светлината на огъня, дотам ще има плодородие. Запалва се слама и се прескача за здраве.

Веселието по време на Заговезни е най-голямо при т.нар. хамкане с парче халва, сирене или сварено яйце. Бистрица спазиха традициите и тази година като се включиха и млади и стари.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Култура и фестивали
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин