През едно есенно утро на 1879 г. испанецът Марселино Санс де Саутуола, юрист по професия и любител естествоизпитател, извършва обичайните си разкопки край Алтамира.
Този път е взел със себе си 9-годишната си дъщеря Мария, която неусетно се е промъкнала в преддверието на пещерата.
След като отишъл да види къде е отишла, се изумява от това, което съзира във вътрешността. Многоцветни фигури на животни, изобразени с удивително майсторство, украсяват тавана и околните стени. Освен тях има и изобразени бизони, елени, глиган, коне, кози, както и отпечатъци на човешки длани и някакви тайнствени знаци, рисувани и гравирани в скалата.
Изследователят веднага прозрява, че рисунките датират от времето на палеолита и оповестява публично откритието си. Отличното състояние на фреските и яркостта на багрите им допълнително засилват подозренията за фалшификация. Саутуола дори е обвинен, че е наел местен художник да направи рисунките. Откривателят напуска огорчен този свят на 57 години, без да дочака прочувственото извинение на своя противник – френския археолог Емил Картаяк.
През 1985 г. ЮНЕСКО включва пещерата в списъка на защитеното световно наследство. Но още през 50-те години на 20-ти век се появяват обезпокояващи признаци, че въглеродният двуокис от дъха на множеството посетители, уврежда уникалните фрески. За да избегнат непоправимото, през 1977 г. властите затварят пещерата за туристи и изграждат наблизо нейно точно коепие.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
