"Слънцето вече захожда. Наоколо из миризливите ливади, из зелените нивя, из храсталаците и тъмните кории, които се простират надалеч, тайнствено и с въздържано дихание дебне нощта."
Думите са написани през 1905 г. от Елин Пелин в разказа му „Спасова могила“.
Повече от 100 години по-късно пристъпваме по прашния черен път нагоре към Спасова могила. Могилата е истинско място, както истински са повечето истории, места и хора от разказите на Елин Пелин. Писателят обичал да гледа и слуша света около себе си, а след това да седне в някое кафененце и да го пренесе върху лист хартия.
Намираме се на 4 км от родното му село Байлово, в началото на Голема Раковица с гледка към Средна гора – там, където тя „се отделя от нейната майка Стара планина и се упътва на изток“. Вървим по същите пътища, по които дядо Захари носи на гръб болния Монка и му разказва за Бог и за ангелчето, което му носи патерицата.
Преди да тръгнем прочитаме отново „Спасова могила“, за да сме сигурни, че няма да пропуснем нито една подробност. Разказът е тъжен. Разходката ни – не. Възвишенията на Средна гора, ожънатите ниви и горите, които се показват все повече по пътя нагоре, ни карат да си говорим за хубави неща.
Често задължителните разкази от часовете по литература не успяват да докоснат учениците – просто защото са задължителни и биват обезобразени до неузнаваемост от литературната критика. Когато човек се върне към Елин Пелин години по-късно, открива много повече смисъл от литературните анализи на „метафората на силата на вярването отвъд метафизичното и образите, функциониращи като реалии в повествованието“. Ако искате да убиете някой красив разказ, направете му литературен анализ!
На върха на могилата и до днес има малък параклис Свети Спас. В миналото с наближаването на Спасовден, както разказва и Елин Пелин, болни хора от близо и далеч се стичали към параклиса в търсене на лек. Лягали под небето на Спасова могила, а на следващата сутрин рано-рано си тръгвали. Вярвали, че болестта им ще остане на могилата, а те ще се приберат здрави.
- Всички болни ли са, дядо?
- Целият свят е болен, синко. Едни от това, Други от онова. Няма здрав човек на света. Гледаш, тялото желязно, а душата - гнила.
Не забравяйте да си припомните разказа преди да тръгнете към Спасова могила. Ако искате да видите онези звезди, обсипали гъсто небето „една до друга, като никога“, имайте предвид, че лятно време тревите избуяват, а течаща вода при параклиса няма. Иначе мястото изглежда добре за палатка и звездобройство. Има маси и пейки, където можете да си спретнете пикник с гледка нашироко и надалеч.
Полезна информация: Ако пътувате за Байлово от София – Нови Хан – гара Елин Пелин, в края на село Голема Раковица (последното преди Байлово) ще видите поредица от стопански сгради. След тях има около 90-градусов завой наляво – точно там вляво се отделя черен път, който извежда през нивите до Спасова могила. Не е невъзможно да мине лека кола, но ако ще вървите по стъпките на дядо Захари и Монката, по-добре я оставете и продължете пеша (около 20-25 минути от отбивката). Пътищата не са маркирани, но е лесно да се ориентирате – могилата ви се пада леко вдясно, на върха й има висока антена на мобилен оператор. Друга могила няма, а черният път води до върха й. Ако идвате от село Байлово – острият завой се пада преди стопанските постройки, внимавайте да не изпуснете отбиващия се черен път, падащ се вдясно. В Байлово вижте родната къща и дом-паметника на Елин Пелин.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
