Пещера Проходна - снимачна площадка на хиляди години
Мнозина свързват Карлуково с психиатричната клиника в градчето.
Истината е маалко по-различна. На това сравнително неизвестно място има много забележителности за разглеждане и е грехота да ги пропуснеш. Между Карлуково и Луковит се намира една от най-уникалните пещери в България – Проходна, която е само на 112 км от София. Преди да отида там, свързвах пещерите с летящи мишки над главата ти и апокалиптични картини от хорър филми, в които прилеп те ухапва и се разболяваш от бяс. Всъщност Проходна, освен че е красива, е и уникална заради това, че няма нужда да си изучавал наръчници за катерачи и пещерняци, за да я посетиш. Нямаш нужда от водач. Нямаш нужда от специални дрехи и обувки. Не се катериш и не се спускаш по стръмни пътечки. Просто влизаш и ѝ се наслаждаваш. За да я разгледаш и обходиш от единия до другия ѝ край, ти трябва не повече от половин час – и то ако се спираш, за да си правиш снимки или пък за да поседнеш на някой камък и да се насладиш на приятния хлад вътре.
Едно от най-уникалните неща на Проходна, е, че светлината вътре струи отвсякъде. Прегръща те, успокоява те. Над главата ти летят лястовички, а ти се чувстваш така близо до небето. Толкова си малък, но и някак толкова голям – щом си така близо до слънцето. Лъчите му падат над главата ти през два големи отвора на свода на пещерата. Наричат ги „Очите на Господ”, защото светлината, която нахлува през „окната”, изтиква тъмнината, иначе така типична за почти всички пещери. Именно заради това природно сценично осветление Проходна е една от най-популярните естествени снимачни площадки не само за много български филми, но и за чуждестранни. Тук спокойно можеш да седнеш на някой камък и да наблюдаваш с интерес как я актьори се подготвят за ролята си, я катерачи проверяват въжетата си, или пък любители на птици (орнитолози) фотографират и си записват всичко, що хвърчи наоколо. Ако погледнете „Очите” под определен ъгъл, ще ви се стори дори, че виждате лице. А когато времето е по-влажно, те сякаш „плачат”.
Има два входа – голям и малък. До големия ще видите подходяща за къмпинг поляна, както и много палатки. Там се намира и „Темната дупка” – една от най-дългите пещери в България. Тя обаче е затворена за посещения.
След като сте разгледали пещерата, не пропускайте да седнете на поляната до нея. Това е отлично място за разхлаждане с една студена бира. Само с един поглед можете да обходите с очи невероятните скали наоколо. В тях се крият - сгушени нависоко - малки тайни дупки, бивши скални манастири и пещери, които позволяват на въображението ви да играе. Дали в тях преди време са се криели монаси? Или пък пещерни хора? Сякаш можете да видите съвсем ясно как древни хора си палят огън или драскат рисунките си – някои от тях се виждат и с просто око дори днес. Скалите и дупките са на хиляди, хиляди години. Колко малко са всъщност нашите 20-30 години в сравнение с историята, нали? В сравнение с невероятната природа около нас.
До пещерата се стига лесно и бързо – от Карлуково е на не повече от 30 минути пеша. Не че не може да се паркира и кола точно пред пещерата, но ако изберете да вървите, ще минете през наистина красива местност – с беседки за почивки и гледки, спиращи дъха. Все пак неслучайно именно тук е направен и еко-маршрутът Карлуково-Луковит. На бавен ход можете да стигнете съвсем спокойно до пещерата, без да се уморявате, и в същото време постоянно да се намирате сред природа и прохладни дървета. Всеки местен би ви упътил, ако пропуснете някоя от многобройните табели.
До самото Карлуково можете да стигнете и с кола, и с влак. И въпреки че е подходящо и за еднодневна екскурзия, ние все пак останахме да нощуваме. И ви препоръчвам и вие да направите същото. В този район има добри места за палатки, включително и до самата Проходна. Има и хижи наоколо, в които можете да отседнете. Така ще срещнете и доста хора, които ще ви разкажат още мистерии за тази местност – как реката е създала забележителността „Каките” , къде се намират тайните пещери наоколо и защо в района местните се шегуват: „Луковитска мома вземи и от скуката се отърви”.
Наистина скоро не бях изпитвала по-невероятно чувство от това да наблюдавам как слънцето залязва над тези невероятни, величествени скали, да чувам песента на щурците около себе си, а над главата ми да летят светулки (кога за последно все пак сте виждали светулки?!) и аз да отпивам на малки глътки студената си бира и да изпитвам сладка умора след този така вълнуващ ден сред природата.
А преди да отпътувате на сутринта, можете да пробвате късмета си на рибар в река Искър, до чиито брегове се стига съвсем лесно от Карлуково. Може и да не хванете нищо, но има ли по-приятно разсънване от гледката на разбиващата се под моста река?
Още интересни статии можете да прочетете на: Powered by Kamenitza.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
