Ако сте стъпвали в Пловдив през август месец, то тогава може би сте наполовина подготвени за температурата в ада, ако някой ден ви се наложи да стъпите там. Плочките се напичат, сградите се напичат, напичате се и самите вие, особено ако сте тръгнали на безгрижна разходка по Главната някъде в краткия часови интервал между 11 сутринта и 19 вечерта.
Градинката на Бохемите и Стълбите зад Джумаята
Противно на това – няма по-хубаво място от този град през лятото (е, като изключим всички по морето). Градът кипи от живот, а по улиците и площадите ще срещнете хора до късните часове на нощта. Така че - спокойно можете да се похвалите със снимка от там в Instagram и да се тагнете в Италия, Испания или Турция (но с последното сигурно бихте изкарали акъла на вашите).
На човек - колкото и добре да живее, в един момент му писва от групови служебни чатове, селфита на приятелчета от морето или злободневните проблеми. В такива дни просто ви идва да си хванете влака и да изчезнете в неизвестна посока. И ако сте хванали посоката за Пловдив ей така, дори без компания и без багаж, не си мислите, че ще се шляете сами из града, над вас ще пада порой и ще се чувствате като в блудкав романтичен филм от 90-те, в който той я лъже, тя му вярва, а после се обясняват в любов на улицата, под проливния дъжд. Тук не е проблем, че ще останете самотни. Има други едни 36 проблема – 36-те градуса. Но пък ето едно непознато за много туристи и дори за някои пловдивчани местенце, където може да починете на сянка и да изпиете една студена, изпотена бира.
Дори да сте били много пъти в този град, със сигурност често сте подминавали, без да го забележите, едно от най-подходящите места за отмора с една „Каменица“ в ръка. Забързана за разходка из кривите и стръмни улички на Стария град, който за 20 години така и не опознах, аз самата подминавах това място твърде много пъти, за да си го призная, без да ме е срам. То е сгушеното зад хладните високи стени на Джумаята пространство. Повечето хора са чували за Стълбите на Каменица в града, където бе направена наистина жестока водна естакада, но малцина знаят за Стълбите зад Джумаята. Ако сте израснали в Пловдив-като мен, сигурно си спомняте заведението, което се намираше там преди години и в което се събираха на тумби огромни компании от пловдивски бохеми, обсъждайки теми от музика през политика до готината съседка от втория етаж. Въпросното заведение е вече част от дългата история на града, но затова пък сянката и високите кестенови дървета, под които можете да се скриете и да изпиете една бира, са си все още там.
Стълбите зад Джумаята са може би най-хладното място в центъра на Пловдив. Не само заради огромните корони на дърветата, а и заради излъчващите хлад стени на сградите, между които се е скрило терасовидното площадче. Стълбите са на три нива, а мястото ще разпознаете по глъчта, дрънкането на китара и понякога емоционално високите тонове, с които се разговоря тук.
Не знам дали сте обърнали внимание, но пловдивчани си говорят така, сякаш тук всички са глухи. Докато един ден не оглушеят наистина. Същия феномен съм виждала на градския площад в италианското Бари – не знаеш кога се карат и кога си говорят за пицата, която хапват.
Но ако искате да чуете наистина истории от автентични пловдивчани за автентичния Пловдив, вечерта се преместете в отсрещната градинка. Градинката, известна напоследък като Седмия хълм, а за мен като Градинката на Джумаята или на Пловдивската бохема. Това е едно от най – притегателните места в града. Можете да го сравните с градинката на „Кристал“, но е много по-малко и някак неусетно малките компании стават големи компании. Задължително някой ще седне до вас на пейката, ще пита за вашата история, но предимно ще иска да разкаже своята. Отстрани градинката изглежда доста невзрачна и скучно заоблена, заради което и много туристи я подминават по път към Стария град нагоре. Ако вие не го направите обаче, ще имате уникалната възможност да стъпите върху следи от изчезналото завинаги от картата на Пловдив Марково тепе – заличено през 30-те години на миналия век и доунищожено през този век заради един мол.
Градинката е застлана с оцелели павета от тепето и затова е и наречена Седмия хълм. В концентрични кръгове, обединяващи енергията на всеки минал през това вълшебно място, са изписани цитати от едни от най-големите писатели и художници, творили някъде из тесните улички и кацналите нависоко по тепето къщи. Тук е пресечната точка, където се среща Стария Пловдив с Новия Пловдив. И като всяка среща между добри приятели – и тази е наистина вдъхновяваща.
Историята на един град можеш да научиш най-добре чрез историята на неговите жители и гости, а те могат да се чуят именно в тази градинка. Ако пък не ви е до оживени разговори, зад пейките има достатъчно място на тревата или по многото разпръснати камъни наоколо, където можете да седнете, да наблюдавате живота, без да участвате в него, и да мислите за това колко малко му трябва всъщност на човек – малко сянка и една студена бира.
Още интересни статии можете да прочетете на: Powered by Kamenitza.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
