Лятото е мъртво! Да живее лятото!
Така е, уважаеми. Горещият сезон на разтопен сладолед, оскъдно облечени девойки, плажове, пламтящи залези и безкрайни нощи под звездите е към своя край. Но не се плашете - лятото ще пребъде. Ние ще го носим в сърцето си и в края на следващата пролет ще му постелем червено килимче обратно към света, който се олюлява сладострастно под всеки топъл лъч на слънцето и изтръпва при всеки полъх с вкус на солени морски води. Споменът за летните емоции пък ще запазим жив с помощта на студената бира, която неизменно ще ни напомня за всеки флирт и всяко приключение на този отиващ си сезон.
***
Едно от последните парченца в моя летен пъзел за 2016 г. пък ще бъде визитата на язовир Огняново през почивните дни около празника на Съединението - 6 септември. Язовирът по принцип се намира на 40-тина минути от София с автомобил и е предпочитана дестинация за феновете на риболова. Югоизточният му бряг обаче е горист и е перфектна локация за природосъобразно палаткуване.
Пиша по принцип, защото на нас ни отне повече от час да стигнем до самият язовир и още горе-долу толкова, за да намерим подходящо място за палатката си. Причината е, че с пълната си увереност, че знам пътя, подминах няколко табели, подсказващи ремонтни дейности, и така стигнах до задънена улица - текущия ремонт на надлеза при гара Елин Пелин. Въпросната логистична грешка доведе до поредица от непредвидени обходни маневри, които почти удвоиха пътуването ни.
В крайна сметка до язовира стигнахме по някое време следобед. Някои от рибарите вече събираха такъмите си, но тук-таме още стърчаха въдиците на най-запалените риболовци. Дотук добре, но за да намерим идеалното място за палатката, трябваше тепърва да се впуснем в умерено офроуд приключение, което да ни преведе през лабиринт от черни пътища, за да достигнем гористата местност, която се вижда от асфалтовия път, заобикалящ водоема. Важно е да се отбележи, че ако автомобилът ви не е поне полупроходим, би било добра идея да го оставите някъде преди началото на гората и от там да поемете на крак, за да избегнете аварии.
След редица изкачвания и спускания “по черно” стигаме до едно прекрасно местенце с гледка, която открива пред нас най-широката част на язовира до самата стена. Там набързо опъваме палатката и ознаменуваме успеха на тази мисия с по бутилка ледена Kamenitza. Откъде Kamenitza, ще попитате? Е, как откъде? Не помните ли, че имаме хладилна чанта, която ни е верен спътник във всяко подобно начинание? Със същата вече бяхме и в село Каменица. Беше преди десетина дни, а сякаш от тогава е минал месец.
Сядаме с изглед към необятната шир на язовира, за да се насладим на биричката, и гледаме как постепенно се смрачава, а дългите рибарски пръчки една по една изчезват заедно със собствениците си. Чаплите - изконни владетели на района, пък накацаха на тяхно място в търсене на вечеря. Времето е облачно и заедно с угасването на слънцето напомня и за настъпващия край на лятото.
Събираме достатъчно камъни, за да си изградим огнище, и наклаждаме малък лагерен огън, чиито пламъци са най-вече с цел да създадат приятна къмпингарска атмосфера. Загледани в огнените езици, подскачащи живо върху изсъхналата дървесина, се отдаваме на разговори за отминалото лято, за извървените пътеки и пътища, за споделените приключения, за вдигнатите наздравици... всичките с Kamenitza. Готвим си с помощта на примус и къмпинг съдинки. Някаква каша или макарони. Няма значение. Истинската храна е за душата. Спомените от последните няколко месеца, емоциите, новите приятели, старите другари, тлеещите лагерни огньове и хотелите с милион и една звезди.
Загасяме последните искри на лагерния огън и се отправяме към спалните чували. Утре ни чака подчертано есенна утрин - без изгрев, с много облаци. През нощта в палатката прокапва първият есенен дъжд - тя е такава - лятна - без покрив, да се виждат звездите.
***
Ставаме рано на следващата сутрин. В язовира обаче вече има яркосиня лодка с двама рибари. Дано уловът им е сполучлив. Събираме лагера и почистваме около него. Това с почистването е важно и го пиша неслучайно - наблизо има следи от други “къмпингари”, чиято култура обаче явно не е била достатъчно добре развита, за да извършат същата дейност. Добавям и призив към тези от вас, които решат да последват стъпките ни към горичката до язовир Огняново. Почистете си, пичове, не е толкова трудно.
***
На връщане пак бъркаме пътя към София, но не е ли в това част от длъжностната характеристика на всеки авантюрист? Да се изгубиш и пак да намериш посоката? Пътят пред нас е дълъг. Кой знае къде ще ни отведе до следващото лято. Важното е да имаме достатъчно гориво, добра компания и пълна хладилна чанта с Kamenitza… така можем и без дестинация, нали?
Още интересни статии можете да прочетете на Powered by Kamenitza.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
