През лятото на 2015 година Екатерина Хаджипопова посети Азербайджан на лятно училище по проекта „Мултикултурализъм в Азербайджан“, организиран от Бакинския международен център по мултикултурализъм, Билик фонду и Бакинския славянски университет. Ето как описа тя Страната на огъня, специално за Peika.bg.
Кавказ е район от 400 000 кв.км, през който са мигрирали много племена и народи, като всички са оставили по нещо.
В Азербайджан все още има лезгинци (известен е народният танц лезгинка), арменци, талиши, планински евреи и други. Затова и в страната се говори за мултикултурализъм като начин на живот. Азербайджан е страна-символ на толерантността, в която има джамии, синагоги, християнски църкви, както и зороастрийски паметници.
Днешен Азербайджан има 9 милиона жители и се нарича от местните „Северен Азербайджан“. В Иран има 24 милиона азери, а северната му част се нарича от тях „Южен Азербайджан“. Доколкото разбрах, правителството на Иран не им позволява да учат азерски език.
Към момента кавказката територия е най-горещата точка на Земята с 11 действащи конфликта. Това си личи по охраняваната Арменска църква в Баку, до която няма достъп. Обяснимо е, защото 20% от територията Азербайджан – Карабах е окупирана от арменци с полк от руската армия, въпреки че територията е призната от ООН за част от Азербайджан. Конфликтът съществува повече от 20 години и азерите няма да забравят Клането в Ходжели от 1992 година.
В началото на конфликта азерите са изселени от Армения, а арменците от Азербайджан. Много от арменците обаче не са искали да напускат Азербайджан и едва ли някой може да ги обвинява - та кой би искал да напусне тази райска страна! Тези арменци са платили, за да си сменят името и сега още живеят там, но без право да напускат страната. За конфликта може да се разбере повече, ако посетите “Genocide Memorial Complex” в град Губа.
Поради всичко това, за влизане в Азербайджан има строг визов режим. Като изключим това, си добре дошъл там, въпреки че да отидеш в Азербайджан не е толкова просто, не е като трип с кола из България. За да посетиш Страната на огъня, трябва да гори огън вътре в теб. Някой знае ли защо изобщо я наричат „Страната на огъня“? Грехота е да отидеш в Азербайджан и просто ей така да се шляеш и снимаш, без да си чул дори кой е Низами (Низами Ганджеви е един от най-великите поети в персийската литература - бел.ред.), защото азиатската държава е страна на велики поети и писатели. Стъпиш ли на азерска земя, малкото, което знаеш, веднага се превръща в любов.
Не ми е лесно да опиша впечатленията си, камо ли всяка подробност, която съм видяла, защото пред мен оживя една приказка. Когато пристигнахме на летището, дали заради горещината или високите светещи сгради, всичко ми напомни на Дубай. В същото време, в центъра на града, сред многобройните фонтани бяха сгушени сгради в стил „Лвов“. Това са два напълно противоположни стила в един град – Баку.
Баку е много ветровит град, въпреки полупустинния си климат, и едно от нещата, които трябва да чуете там, е звукът от плющенето на вятъра на второто по височина знаме в света (след знамето в Джеда, Саудитска Арабия – бел.ред.). До него е и Crystal Call, сградата на Евровизия, която вечер свети уникално. Не трябва да се пропусне похапването на шафарма, разходката по главната улица „Търговая“ и Музеят на килимите - огромна сграда във формата на килим.
По-внушителен е само Музеят на Гейдар Алиев (президент на страната от 1993-2003 г. - бел.ред). Не са за изпускане Philarmony Garden, Venice of Baku, както и кулата-символ на града – Maiden Tower. Не на последно място е небостъргачът Flame Towers.
В Баку мирише на нефт, но мирише и на живот... но не от градския живот, в който хората, забързани в ежедневието, забравят кои са. Местните са облечени прилично, без да показват особено много плът. И докато се опитваш да се облечеш като тях, те все ще се заглеждат по теб, защото чужденците са все още рядкост. Гледах улиците и съдейки по колите, разсъждавах: „Хубаво живеят“.
Моята колежка не се съгласи с мен с аргумента, че проектът, по който работим, ни държи в хубава среда. Наистина беше така - срещнахме се с ректори, кметове и съветници на президента.
По-късно разбрах, че най-ниската заплата е по-ниска от тази в България, при условие, че стандартът на живот е по-висок. За 10 дни нашата българска група нямаше как да се смеси с местното население и да чуе всяко едно мнение, но за мен азербайджанците са усмихнати, щастливи и доволни хора.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
