Древното селище Урдовиза е разположено на едноименния полуостров Урдовиза, на територията на днешен Китен. Археологически изследвания датират селището към ранната бронзова епоха около 3000 г. пр. Хр. Голяма част от древните останки днес се намират под вода, което прави проучванията изключително трудни.
Непосредствено до град Китен може да се видят останките от крепостта Урдовиза, която е разположена на 35 км от Созопол.
Тя съществува от времето на Троянската война - 12 в. пр.Н.е. Доказано е, че тук е имало пристанище както през античността, така и през средновековието. Крепостта е имала изключително важно значение и е ползвана за военноморска база.
Урдовиза е старо тракийско селище. Доказателство за съществуването му е намерено в изобилните находки на антични каменни котви и керамика от края на бронзовата епоха, архаическа, класическа и елинистична амбалажна керамика (главно фрагменти от амфори) и фрагменти от червенофирнисови римски съдове, открити в двата залива около полуострова.
Полуостровът, на който се е намирала крепостта, е дълъг около 120 м и широк от 60 до 80 м, като шийката, която го свързва с континента, е широка около 40 м. Бреговете на полуострова са стръмни и високи около 15 м, което го прави непристъпен откъм морето.
Братята Шкорпил са открили останките на крепостна стена, дълга 100 крачки, дебела 3 м, изградена от ломен камък, споен с бял хоросан с примесени счупени керемиди. Стената била увенчана с две бойни кули. Пред нея бил изкопан дълбок ров. Сега тук е запазена крепостната стена, която е преграждала полуострова откъм сушата.
В края на XIX век стената на Урдовиза е била много добре запазена. Една от хипотезите е, че това е последното пристанище, изнасяло провизии за Троя, като блокирането му довело до падането ѝ.
При разкопките на крепостната стена на Урдовиза, която е една от най-запазените крепостни стени по Черноморието, са открити 12 стъпала, две кули за наблюдение, огнище, както и ясно очертана врата.
Според предание, южно от Урдовиза бил прекаран през залива каменен зид до отсрещния нос, който запазвал пристанището от бурите. Корабите влизали през отвор, който се препречвал от желязна верига.
В потъналото праисторическо селище отпреди 5000 – 4000 г. (ранно-бронзовата епоха) са открити костни останки от над 25 вида птици, повечето обект на лов от древните му жители. Сред тях най-многобройни са тези от ням лебед, голям корморан, голям гмурец, кафявоглава потапница, розов пеликан, белоока потапница и др. Интересно е намирането на останки и от качулат корморан, който днес е локализиран само в Добруджанското ни крайбрежие. Всички видове са водолюбиви, повечето – водоплаващи, и за улова им са били използвани, примки, мрежи, стрели и лодки.
Урдовиза изчезнала през 17-ти век, когато населението на много крайбрежни селища се оттеглило в планината, поради пиратските нападения на руските казаци. След присъединяването на полуострова към България през 1912 г. там е настанено военно поделение и градът е забравен от историци и археолози. Мащабните разкопки започват едва през лятото на 2012 г.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
