По случай наскоро отминалия празник 24 май да си припомним едно от най-известните произведения на обичания от всички Валери Петров.
Всяко произведение излязло от перото на Валери Петров е абсолютен шедьовър. Неговото творчество остави ясна и много категорична следа в българската литература. Още от началото на своята творческа кариера Валери Петров се е превърнал в любим автор на много поколения българи със своите стихове, поеми и пиеси. Когато човек се запознае по-детайлно с неговото творчество, трудно може да избере любимо произведение – някак всички ти стават любими, всички ти докосват душата по един или друг начин. Във всяка негова творба се вижда, че той е вложил сърце и душа за да я създаде. И все пак, ако трябва да избера само една, то това ще е „Тавански спомен“.
От всяка дума в това произведение се усещат толкова силни и истински емоции – тъга, любов, трепет, съжаление, разкаяние и дори самота. „Тавански спомен“ е многопластова творба, която отразява всички емоционални състояния, през които може да премине човешката душа.
Таванският спомен всъщност е един стар балтон, който обаче крие в себе си любовната история на двама души – от началото, та до самия ѝ край. Главното действащо лице, първоначално си спомня с радост за някогашната си любов. В съзнанието му, като на лента минават всички прекрасни мигове, които е споделил със своята любима. Спомня си колко е бил щастлив и обичан. В тези спомени обаче се прокрадва и неприятното чувство, че в един момент тази любов се е изчерпала, сякаш си е отишла едновременно и от двамата. Неминуемо, разбира се, се стига и до раздяла. Спомняйки си всичко това, обаче, нашият герой не може да се сети защо е оставил любовта да си отиде. Това въображаемо връщане в миналото го е накарало да осъзнае, че е направил грешка. Откривайки този обикновен балтон, той всъщност намира одавна забравен и подтиснат проблем.
От „Тавански спомен“ се вижда как Валери Петров е подрбал всяка своя дума много внимателно, за да може тя да изрази точната емоция, в точния момент. Геният на автора е наистина велик. Четейки тази кратичка творба, от едва няколко странички, която се прелиства буквално за няколко минути, в мен се разбушува истинска буря от емоции. Изпитах едновременно съчувствие и гняв към лирическия герой. Преживях любовните му трепети и неприятната раздяла. Изпитах всичко, което изпитва и той.
Това е един ярък пример, как всеки човек, рано или късно съжалява за нещо, което е или не е направил в своя живот. И въпреки всичко това, смятам, че всеки живее в сегашния момент и, ако иска да има красиво бъдеще, не трябва да съжалява за миналото. Защото каквото и да се е случило, някога назад във времето, то няма как да бъде променено или поправено. Трябва да го приемем и просто да продължим своя път напред.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
