Връх Марагидик (1889 м) е един от най-красивите в Средна Стара планина. Намира се над град Априлци. Известен е още и с името "Русалка".
Макар встрани от централното било, той е видим от цялото северно подножие на планината, източно от прохода Беклемето. От него се открива зашеметяваща панорамна гледка към цялото поречие на река Видима и град Априлци. Вижда се дори част от Северния Джендем и Предбалкана. Западно от върха е разположена седловината, през която Русалиийският проход се прехвърля от Северна в Южна България.
Най-лекият маршрут за изкачването на връх Марагидик започва от квартал Острец, в град Априлци, минава през махала Боевци, по Острешка река до местността Христова стружна. До там може да отидете и с обикновен автомобил по път, който от асфалт преминава в горски.
От Христова стружна се продължава пеш по добре маркирана пътека през букова гора. След около 2 часа спокойно изкачване се стига до билото на Стара планина и хижа Тъжа. От нея до върха се стига за около 75 минути, като се минава през местността Табите.
Другият вариант за изкачване на Марагидик е много по-живописен и предизвикателен и той е директно по стръмния североизточен склон. Пътеката е тясна и стръмна и е известна само на местните и на запалени планинари. Ако не сте запознати, е най-добре да имат водач. Маршрутът започва от махала Маришница или от кв. Острец след разклона в махала Боевци и пътя по поречието на река Рибна. Преминава през местността Бунаря, където има изграден паметник на четата на Цанко Дюстабанов. Там има и извор, от който можете да си напълните вода за предстоящия преход. Постепенно се минава северно от връхната скала, която накрая се изкачва по малко и стръмно скалисто ръбче. Маршрутът от центъра на кв. Острец през поречието на река Рибна до върха отнема около 4 часа пеша.
За връх Марагидик се разказват много и най-различни легенди. Една от тях е свързана с Крали Марко и неговата сестра Мара. Когато той за пръв път стъпил на най-високия връх на Хемус и отправил взор на север, бил смаян от това, което видял. Зелени гори, бистри реки и красиви котловини се разстилали пред погледа му. Тогава юнакът казал на сестра си Мара, че тук ще си направят дом. Двамата запретнали ръкави, разчистили планинските поляни, като едни превърнали в ливади, а други в ниви и ги засял с едра пшеница.
Родила се богата реколта. Ожънали пшеницата. Част от нея овършали и насипали златното зърно в голям хамбар, а другата направили на кръстци и купни. Но не щеш ли, по това време от юг, откъм Тракия заприиждали турски орди. Братът и сестрата не успели нито сеното да съберат, нито житото да доовършеят. Възседнал Марко коня Шарколия и забягнал на запад да брани Троянския проход, а Мара се затичала на изток - да пази Русалийския проход.
Турците връхлетели Русалийския проход. Храбро се биела Мара със своите юнаци, но като усетила, че силите ги напускат, произовала на помощ своя брат. Крали Марко пристигнал на мига и пресрещнал враговете на един гол рът, северно от планината. Три дни се били. Юнакът размахвам острата си сабя дамаскиня и тежкия си. Убил толкова много турци, че телата им покрили цялата поляна. След тежката битка крали Марко много ожаднял. Навел се над Приискалото да пие вода и го пресушил.
В това време от Прилеп града – града на Марко Краливити- пристигнала вест, че турците са го обсадили.
Юканът попитал Мара дали иска да дойде с него или ще остане тука. Тя казала, че тоя край много ѝ е на сърце и ще остане да го брани. Сбогували се двамата и Марко възседнал коня Шарколия, но преди да полети към Македония, той обгърнал, за да види за последен път чудния си дом. Тогава от цялото си сърце се помолил на Господ: "Ако сестра ми загине в бой с душманите, за да не попадне нищо в ръцете им, моля те, Господи, всичко, що моята земя тук е родила, в камък да се превърне!"
На другата сутрин врагът издебнал Мара, докато спяла на връх планината, и я пробол в сърцето с остър нож. Но тогава се случило чудо невиждано. Черни облаци закрили слънцето, блеснали светкавици, загърмяло, затрещяло. Рукнал пороен дъжд. Когато небето се изчистило и пак грейнало ярко слънце, хората били смяани от туй, що видели. Хамбарът с житото, купните и кръстците се били превърнали във високи каменисти върхове, огромната плевня станала канара, а откосите сено – грамади камъни.
Народът кръстил планинските върхове Амбарица, Малък и Голям Купен и Кръстците, четвъртитата канара – Плевнята, а грамадните откоси нарекъл Марковите откоси. Рътът, на който Крали Марко се сражавал с турците, нарекли Турски рът, а красивия скалист връх над Русалийския проход кръстили на името на неговата защитничка Мара – Марагидик. И наистина, когато върхът се погледна от котловината, прилича на полегнала девойка!
Има и една друга легенда за този причудлив връх. Тя разказва за сестрата на цар Иван Шишман – княгиня Мара. Обречена за харема на султан Мурад, на път за Одрин тя минала по тия места. Княгинята пожелала да погледне родината си от този връх, изкачила се на него и от мъка по поробеното отечество от очите ѝ потекли бистри сълзи. Те дали живот на река Тъжа, а върхът и проходът, източно от него, местните нарекли на нейно име Марагидик (Марин проход).
Източник на легендата за Марагидик: www.apriltsi.net.
***
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
