Яна Якова е експерт маркетинг и реклама, който в свободното си време обича да търси, създава и преживява приключения - малки и лениви приключения, като това да пие кафе и клюкарства с приятели, до сложни приключения с неизвестен край, като това да хване случаен влак с най-добрия си приятел Емиу* и да слезе на непозната гара (леко подтиквана от недоволен контрольор).
* Да, пише се "Емиу". Горкия Емиу беше недоброволно прекръщаван няколко пъти, участвал е в усърдни непоискани кореспонденции с 4-годишни племенници; в недоброволно почистване на фабрики, в нерентабилни организации по превоз на животни в Румъния и в концерти по анцуг - в какви ли не щуротии, и то просто защото не е уцелил на най-добри приятели...
Когато реши да да разкаже своите преживявания на другите, използва комбинация от рисунка и текст. Първата й книга – детският приключенски роман „Лапи“ (прочетете откъс от "Лапи" тук) е вълнуваща котешка история с неочаквани обрати, отвличания, пъклени планове и топки косми.
Яна Якова няма ни деца, ни котки, така че защо пише за тях, не става ясно.
Ето какво още ни разказа Яна за себе си, котките, приключенията и всичко останало:
- Къде откри вдъхновение за героите в "Лапи"?
- "Лапи" е история с котки, а те са интересни животни сами по себе си - малки оцеляващи хищници с прекрасна козина, която ти позволяват да погалиш, когато решат, и дълги и остри нокти - когато не искат да имат нищо общо с теб. В последно време хората "донаписват" котешкия характер, залагайки на няколко комични и общи за вида черти - независимост, егоизъм, мързел, хитрост - а от тази комбинация могат да се получат интересни герои и ситуации. Разбира се, в основата на всичко са котките, които съм имала, и забавните истории, които въображението ми създавало, докато съм се сблъсквала с техния доста чешитски характер.
- Какви са навиците на една градска котка?
- Първата работа на градската котка сутрин е да си тегли един топъл душ и да си направи кафе. След това, с оглед десетките си задачи и задължения, котката си позволява да поспи, с което да покаже на света, че няма да оправдае очакванията му. Градската котка трябва добре да тренира гласа си, за да посреща с вой стопанина си, когато се прибира, както и да усъвършенства драматичните си умения да изглежда полуприпаднала от глад, въпреки пълната си паничка. Разбира се, една котка е напълно градска, когато призори отмъщава на стопаните си за това, че не я пускат навън (както правят хората на село) - редно е да умее да драска по вратите, да отваря хладилника, да скача от високо в кашони или да припява родолюбиви песни пред вратата на спалнята - всичко това, между 3 и 5 часа сутринта.
Ако говорим сериозно, градските котки са в неблагоприятно положение и в двата случая - и когато живеят на улицата, и когато живеят в апартамент. В първия случай им се налага да оцелеят в една пълна с опасности враждебна среда, в която са изправени пред предизвикателството да намерят храна, топлина и да избегнат автомобилите, неблагоразположените кучета и необяснимата жестокост на някои хора. Котките, отглеждани в апартамент, са в малко по-добро положение, но все пак са в лека форма на затворнически режим, тъй като нямат възможност да ловуват свободно в природата, каквато е тяхната истинска същност. Въобще, градските котки са едни недотам опитомени вълци, принудени да приемат ролята на овчици. Това е основната причина аз самата да не притежавам котка.
- Какво може да накара една градска котка да поеме на път?
- Една добре написана статия в "Котешки новини", която хвали селска дестинация с много мишки, дворове, топлолюбиви стопани и никакви кучета, сигурно ще накара всеки тигров да си стегне багажа и да напусне стопаните си без предизвестие и без никакви скрупули дали ще им липсва.
Но тъй като котките все още не са овладели силата на комуникацията, не вярвам нещо да накара една градска котка да пътува. В редките случаи, в които чуваме, че някоя котка пропътува 200 км и се озовава на нови и нови места, то вероятно е, защото в кабинката на шофьора има топла възглавница, храна и смачкани на топка вестници.
- Котките или хората са по-големи пътешественици?
- Котките са опортюнисти, те обичат да търсят и откриват своята храна и не ги е страх, че в процеса на търсене могат да паднат в кофа с боя или да се сбият със съседския пес. Вярвам че от всеки човек, който не се страхува от тези и по-страшни неща (като варел, пълен с боя или осем зли съседски песа), става добър пътешественик.
Но пък котките умеят да казват "сбогом" по-лесно от хората, които обичат да принадлежат някъде, някому, така че ако трябва да отличим един от двата вида като по-голям пътешественик, то по-вероятно това ще са мустакатите малки създания, облечени от природата в скъпи естествени палта (това тяхно предимство доста ги улеснява в зимните пътешествия, не мислите ли?). Е, котките отново спечелиха! Какво ни остава освен да се примирим... и да им сипем още малко храна в купичката...
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
