Една котешка история, пълна със загадки, отвличания, пъклени планове и топки косми!
Т. Яна Якова (Теодора-Яна Тодорова Якова) е родена през 1978 г. в София, където и живее и работи като маркетинг и криейтив експерт. Освен това е и автор на „Лапи“ - котешката история, която ще следите със затаен дъх от първа до последна страница.
„Лапи е първата ми книга и се дължи на личното ми удоволствие да рисувам и пиша историите, които ми хрумват. Радвам се че я публикувахме. Най-после имам оправдание да продължа да чета спокойно детски книги и да ходя на кино, гледайки детски филми, без да изглеждам странно,” казва Яна. Прочетете нашето интервю с Яна Якова.
Прочетете откъс от детския роман „Лапи“, а в края научете как да спечелите книгата:
*
Съществува една статистика за големите градове, която добре описва живота в центъра. Поради изобилието от хора, струпани на едно място, стесненото пространство там започва да придобива причудлива форма. Къщите стават високи и тесни, стените им се срастват, никнат им прозорци дори и на тавана и полека-лека превземат зелените градинки наоколо, като оставят след себе си само сенки и улици. Статистиката сочи, че обитателите на тези домове често си взимат котка. Някои – за да не губят връзка с природата, други от самота, а трети – защото са намерили безпомощни малки край някоя ограда. Но най-голям брой хора са потвърдили, че са взели котката „само за малко“ и това се е проточило петнадесет години.
Ние няма да се спираме на общоизвестните факти за големите котешки популации по централните улици. Тук по-важно е да обърнем внимание на едно вътрешно проучване, според което всяка втора котка в големия град е определила себе си като щастлива. Защо е така?
Котките са щастливи по два начина – първият е, когато са свободни да се придвижват където си поискат, тъй като всяка котка зависи от новите неща, които вижда. Колкото повече пространство има, толкова по-щастлива е тя. Другият вид щастие идва от любовта на хората – от храната, ласките и общото внимание, което получават от стопаните си.
Ако е поставена пред избор, всяка котка ще избере първия вид щастие, стига то да не я държи гладна. Но тъй като и сам Създателят е държал купичка с храна в дома си, няма нищо презряно в това да живееш заедно с хора, които правят същото.
Беше привечер и на покрива на един жилищен блок на улица „Петък“ седяха три котки – чисто черната Фара, добрият черно-бял Томи и едрият жълт Без име, който живееше в два ресторанта.
Вечерта бе тиха и спокойна, когато в застиналия оранжев въздух между два комина се промъкна сянка.
– О, не! – тихо рече Фара.
Другите два котака замръзнаха на място като да ги бяха заловили с непозволено голямо количество салам.
Сянката имаше остри уши. Върху червените тухли на комина се очертаваше пухкавият ѝ гръб с приветлива опашка.
– Тук ли сте? – попита жизнерадостно тя.
– Тук, но за малко... – рече Томи.
Иззад комина се показа светлокафеникавият притежател на сянката – котак, който още не бе виждал сняг, тъй като бе на по-малко от година. Малкият пухкав Кот от рядка бирманска порода познаваше само топлата страна на живота и чувстваше в себе си достатъчно сила, за да извърши велики дела.
– Защо за малко? – попита невинно той.
– Защото имаме работа – отвърна Томи.
– А искате ли днес да ви кажа за витамините? – попита Кот с надежда.
– После, сине... – рече Фара. Тя не беше негова майка, но го обичаше като собствен син.
– Ех, мамооооо – проточи Кот, – само малко! Кой ще ми каже колко килограма тежи една здрава котка?
– Четири – въздъхна Фара
Без име, който лежеше на една страна и както имаше обичай – мълчеше, се размърда неловко.
– И аз трябва да тръгвам – рече той и като се обърна, шмугна се между комините, без да изчака отговор.
Томи и Фара се спогледаха.
– То си е време за вечеря – рече Томи, щедър и добър по природа, но и пословично мързелив заради умението си да спи по двайсет и един часа в денонощието.
Фара се изправи.
– И днес ли няма да имаме училище? – попита Кот.
– Утре, че днес стана доста късно – рече Фара и като кимна на Томи, тримата се отправиха към таванската стълба.
Кот остана сам на покрива, замислен под косите лъчи на безразличния залез. Застиналият върху топлите керемиди въздух трептеше. Тук, от високото, се виждаше целият квартал, с червените покриви на къщите и острия връх на католическата църква, с луковицата на православната църква и превзетия от гълъби покрив на синагогата. Тясната улица долу се кръстосваше с павирана своя сестра. Малкото кръстовище дремеше под слънцето и лъскавите му камъни търпеливо чакаха нощта да слезе и охлади сивите им гърбове.
Сърцето на Кот трептеше пред красотата на вечерния град. Той си обеща един ден да съчини „Песен на учения“, в която да възпее строителството и природните ресурси. Първо обаче трябваше да приключи проекта с котешкото училище. Кот изпя няколко песни, които знаеше от реклами по телевизията, и се прибра при стопаните си.
*
Спечелете детския роман „Лапи“ на Т. Яна Якова (издателство „Жанет-45“).
Как?
Продължете в коментар под статията тук изречението: „Всяка уважаваща себе си котка трябва да...“
Един от отговорилите ще спечели книгата. Името му ще изтеглим чрез жребий и ще обявим в страницата на Peika.bg във фейсбук на 10 март 2015 г.
Късмет!
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
