Това не е сняг, ако се чудите как така върху него има зелени храсти. Това е калциев карбонат, първо разтворен в горещите извори на Памуккале, Турция, и после кристализирал във всякакви възможни форми.
Както показва името, може да се обърка не само със сняг, а и с памук; във всеки случай мястото е уникално и дори да не се намира точно на Йонийското крайбрежие, съм сигурна, че едва ли има морски летовник из Западна Турция, който да не е отскочил до изумително красивия природен феномен.
Като бонус въпросният летовник ще получи и ценно културно наследство в лицето на древния град Хиераполис. Предполагам, че не очаквате нито древните елини, нито древните римляни да са подминали едни топли минерални извори, без да ги населят. Историята на града е минавала през възходи и спадове, последните причинени най-вече от поредица сериозни земетресения. Едно от последните е оставило почти целия Хиераполис в руини през Средновековието и е позволило на калциевия „памук“ да го превземе. Днес части от града са възстановени за наше удоволствие.
Недалеч от Хиераполис се намира още един интересен древен град със също елинистичен произход и с интригуващото име Афродизиас. Поне така е достигнал до нас днес, с името на гръцката богиня на любовта Афродита, макар че е имал няколко други имена преди това и поне едно по-късно, от византийско време – Ставрополис или Град на кръста. И неговата съдба е тясно обвързана с геоложкото неспокойствие на района, а това, което виждаме днес от него, е резултат на редица последователни разкопки и възстановки. Много от находките са събрани в музея на обекта, а някои са експонирани отвън като ето тази стена, изградена от фризовете, останали от местния театър.
Връщайки се към същинското Йонийско крайбрежие, попадаме на поредица от древни градове, които преди едно 2000 години са били пристанища, а днес са на километри навътре в сушата. Един от тях е Ефес, който съм запомнила естествено с Ефеската библиотека – една от най-известните гледки в турския туристически маркетинг, но също и с най-ужасния дъжд, който ме е прал някога. Парадоксално, най-сухото място в онзи момент в един град на руини и съответно липса на покриви, беше един древен фонтан. А смесената международна група, част от която бяхме ние и която беше окупирала фонтана, смятам, че постигна рекорд по бързо интернационално сближаване.
На юг от Ефес намираме три други важни градове от древността, за два от които не бях чувала нищо преди. Например първият, Приене, бил важен духовен център заради т.нар. Панйонион, или общо-йонийско светилище на Посейдон, а освен това е играл роля и във войните между елинския свят и персите. Днес е предимно в руини, но местоположението му е изключително живописно, сгушен в зелени хълмове. Когато от другата му страна е било морето, а той си е бил цял-целеничък, сигурно е бил фантастичен.
Още по- на юг е Милет, за чиято Школа сме учили в часовете по история и имам най-общ спомен за група брадати мъдреци, които са бистрили античната философия. Останките на града лежат в суха и напечена равнина, трудно е да си представим, че навремето е имал цели четири пристанища и цял остров в залива, от които днес няма и следа. Най-запазената конструкция е античният театър, другите останки са оскъдни поради опустошаването на града от персите. Не помага и фактът, че огромна мраморна порта е разкопана и отнесена в Музея на Пергамон в Берлин.
Не можем да пропуснем Храмът на Аполон, който се намира в днешния град Дидим, в миналото – светилището на Аполон Дидима. Твърди се, че е построено върху по-старо светилище на по-старо божество, а освен това е било свързано с Милет чрез свещен път, дълъг почти 20 километра. Съвременният град се плиска върху оградата на Храма буквално като вълни върху крайбрежни скали, аха-аха да го залее. Никой обаче няма да каже, че древният обект е сбутан между модерните постройки. Това просто е невъзможно заради мащабите му. Този храм би изпъквал навсякъде.
Време е да хвърлим и едно око на север по крайбрежието. Столицата на древното Пергамско царство, Пергамон, прилепена към днешния град Бергама, също се намира малко навътре в сушата, но определено заслужава внимание. Вероятно ще направите връзка между името и родното място на пергамента. И днес има работилници, където можете да си закупите пергаментов сувенир, въпреки че цените са сериозни. Във Акропола, сърцето на древния град, не е останало много за гледане, откакто огромният Олтар на Зевс е бил изпратен да прави компания на Портите от Милет в Музея на Пергамон в Берлин. За нас приятна изненада беше Асклепионът, един истински балнео-курорт от древността.
Ще пропуснем още много интересни места по нашия път, начело с древния Асос (днес Бехрамкале) и ще направим последна кратка спирка в Троя. На всеки почитател на Омир и Брад Пит, туристическият обект вероятно ще се стори разочароващ. Малко останали стени, загатнати основи на сгради, загатнат театър… Нужно е много въображение, за да ни хареса. Но ако оставим настрана съмненията в компетентността на откривателя хер Шлиман, това все пак е Троя! Богове са воювали за нея! В наши дни завоевателите се представляват от групи туристи, които не правят никакъв опит да се скрият в търбуха на легендарния дървен кон, според мен смисълът на съоръжението напълно им е убягнал.
Още интересни пътешествия и съвети можете да прочетете в блога на Симана Марковска: Manya the Tourist
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
