След няколко дни онлайн обсъждания Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) реши да добави 33 нови обекта към списъка си за световно културно наследство до момента, като предстоят още дискусии.
Поради пандемията от COVID-19 Комитетът на ЮНЕСКО за световно наследство не се срещна миналата година, така че тазгодишната сесия, базирана във Фуджоу, Китай и на която присъстват виртуално участници от цял свят, преразглежда номинациите за 2020 и 2021 г.
Критерии от списъка на ЮНЕСКО за световно наследство
ЮНЕСКО определя първите си обекти на световното наследство през 1978 г., като Националният парк Йелоустоун в САЩ и Галапагоските острови в Еквадор са сред дестинациите във встъпителния списък.
40 години по-късно да бъде обявен за обект на световното наследство на ЮНЕСКО остава силно желана чест за много дестинации.
Според ЮНЕСКО, за да бъдат включени в списъка на световното наследство, обектите трябва да имат „изключителна универсална стойност”.
Процесът на номиниране може да отнеме години и ако паметник не бъде избран една година, той може да бъде преразгледан при следващата конвенция на ЮНЕСКО.
Дестинациите трябва да отговарят на един от няколко критерия, за да влязат в списъка. Може би те са „уникално или поне изключително свидетелство за културна традиция или жива или изчезнала цивилизация” или могат да съдържат „природни явления с голямо значение или области с изключителна природна и естетическа красота”.
Ако емблематично място получи статут на ЮНЕСКО за световно наследство, страната може да получи финансова помощ и експертни съвети от ЮНЕСКО, за да помогне за запазването на обекта.
Статусът на ЮНЕСКО също поставя дестинацията на картата и понякога допринася за увеличаване на броя на туристите.
От друга страна, някои от най-известните обекти на ЮНЕСКО са и дестинациите, превърнали се в синоним на прекомерен туризъм през последните години: например град Венеция, който беше заплашен да загуби статута си в ЮНЕСКО поради въздействието на туристите, както и перуанското археологическо чудо на Мачу Пикчу, което трябваше да се бори с огромния приток на обществеността преди пандемията.
Представител на ЮНЕСКО заявява пред Си Ен Ен, че разискванията ще приключат в петък, 30 юли. До този момент в списъка са добавени няколко природни обекти, включително горския комплекс Каенг Крачан в Тайланд. Гора, известна със своите застрашени растения и птици.
Освен това са потвърдени около две дузини културни обекти, включително историческият варовиков град Салт в Йордания.
В списъка е и археологическият комплекс Чанкильо в Перу, праисторически обект, който е бил използван за проследяване на слънцето, за да се отбележат дати в продължение на една година.
От своя страна, железопътната линия Трансирани, 1394-километрово трасе, което пресича две планински вериги, сега също е обект на световното наследство на ЮНЕСКО. Построена през 20-те и 30-те години на ХХ в., железницата минава по някои неравни маршрути, както и по невероятни 174 извънгабаритни моста, 186 по-малки моста и 224 тунела, включително 11 спираловидни тунела.
В списъка попада и скалното изкуство от културната зона Хима в Саудитска Арабия, както и френският град Ница, докато балнеоложките градове в цяла Европа, като Бат в Англия и Франчискове Ласнье в Чешката република, бяха потвърдени като колективно.
Потвърдени са и два обекта от Индия: храмът на Рамапа, известен още като Рудшвара, сега е обект на ЮНЕСКО, благодарение на „плаващите” си тухли, докато древният град Долавира също беше признат.
ЮНЕСКО гласува за премахването на английския град Ливърпул от списъка си поради загрижеността на ЮНЕСКО заради въздействието на развитието на новите сгради. Комитетът предложи също така румънският минен ландшафт Рошия Монтана да бъде ново допълнение към Списъка на световното наследство, а също да бъде включен в Списъка на световното наследство в опасност. Този път нито едно място не е премахнато от списъка на застрашените.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
