През 50-те години каруците на площад Джумаята ставаха все по-малко, автомобилите – все повече. През Джумаята вече минаваха толкова превозни средства, че сложиха регулировчици. Включително една красива жена. Старите пловдивчани още я помнят. Те признават, че са се спирали, за да гледат изящните й движения.
От многото улици идвали коли, камиони, каруци, файтони и трябвало да се сложи ред.
Един ден откъм „Отец Паисий” се задал танк. Замахала жената с ръце, но танкистът не се подчинил и подминал, без да спира. Както се разбрало по-късно, вътре било някакво войниче, което обзето от ревност към любимата си, откраднало тежката машина и запрашило към родното си село. През Джумаята – за по-направо.
Един ден се случило нещо страшно.
Към регулировчицата се приближил едър мъж в милиционерска униформа. Повечето от постоянното присъствие на площада знаели, че това е мъжът на регулировчицата.
Милиционерът се приближил към жена си, лицето му било каменно. Извадил пистолет от кобура си и стрелял в упор.
Красивата жена рухнала в средата на площада, облята в кръв. Издъхнала веднага. Кръвта й бавно попивала в земята – там, където се е проливала кръвта на римските гладиатори.
Убиецът подминал трупа на жена си, пресякъл площада и влязъл в отсрещната ваксаджийница.
Седнал на стола и наредил да му лъснат ботушите.
Лъскали уплашените ваксаджийчета, докато дошли други милиционери и прибрали убиеца.
И като тръгнали едни слухове – три дни целият град говорел само за убийството на красивата жена.
Познавам поне двама, които са видели всичко с очите си. Повече неща и в разказите им съвпадат. Така че историята изглежда точно така.
Има различни версии за мотивите на убийството.
Най-разпространената е, че мъжът бил болен от туберкулоза. Поради тази причина жена му му „отказвала близост”. Или не му пускала, както се разказваше историята на по-популярен език. А може би си е имала друг.
Какво е станало с убиеца – не можах да науча. Така че историята свършва дотук.
Историите от Джумаята обаче продължават...
*
Част от поредицата откъси от книгата „Запомнете Пловдив“ на издателство „Хермес“. Още куп любопитни истории за Пловдив преди години ще откриете в книгата, дело на известния пловдивски журналист Евгений Тодоров!
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
