2 км тъмни, тесни и влажни тунели на 20 м под парижките улици. 130 стъпала надолу. 14 градуса постоянна температура.
Когато през 1780 г. жителите на парижкия квартал Халите (Les Halles) започват бурно да недоволстват срещу най-голямото гробище, намиращо се току под носовете им, те едва ли са предполагали, че протестите им ще доведат до създаването на една от най-посещаваните в наши дни забележителности във френската столица. Опашката пред Парижките катакомби е съпоставима с тези пред Лувъра и музея Орсе, подземното преживяване обаче е от съвсем различно културно естество.
Тогавашната управа на Париж взема решение всички човешки останки да бъдат премахнати и преместени в изоставена каменна кариера. Черепи и различни кости са безупречно подредени в купове, достигащи почти до тавана на ниските подземни коридори, а на табелки по стените са изписани имената на улиците, които минават 20 метра над главите на посетителите.
Катакомбите се превръщат в атракция малко след 1800 г., като сред посетителите им са не само обикновени хора, но и много европейски крале и князе.
Коридорите разказват истории
Освен имената на улиците над тях, по стените на катакомбите е изписана и друга важна информация – дати на ремонти и поддръжка на тунелите, райони или болници, от които идват дадени кости. В коридора Порт Махон работникът Декюр е издълбал в стената модел на крепостта в град Порт Махон на балеарския остров Минорка. Смята се, че по времето, когато се е бил за крал Луи XV, Декюр е бил заловен на острова и е прекарал известно време в затвора на крепостта.
Банята за крака на работниците в кариерата
Така наречената Баня за крака на работниците всъщност не е никаква баня и е съмнително дали наистина някой си е топил там краката. Всъщност това е дълбок кладенец с кристално чиста извираща вода, която на слабата светлина в галерията изглежда зеленикава. Кладенецът е използван за забъркването на цимент при извършването на ремонти в катакомбите.
Спри! Това е Империята на смъртта!
„Спри! Това е империята на смъртта!“ гласи надпис с черни букви точно преди да влезете в костницата на катакомбите. Оттук нататък ви очакват близо километър галерии, в които почиват костите на 6 милион парижани. Когато през 1786 г. донасят тук първите кости, те просто са захвърлени в коридора. 30 години по-късно става ясно, че мястото ще има нужда от ред и тогавашният главен инспектор на управлението на кариерите нарежда от черепите да се изгради декоративна фасада, зад която да се складират останалите кости.
Ковчегът на Жилбер и Криптата на страстите
Ковчегът на Жилбер е още един странен обект, който не е нито ковчег, нито тук лежат костите на поета Жилбер. Каменният ковчег е положен, за да прикрие ремонтни дейности по укрепването на тунела. Върху гробницата са гравирани няколко меланхолични стиха на Жилбер, който загива на 29-годишна възраст и е погребан на съвсем различно място.
По сходен начин в Криптата на страстите (французите слагат поетични имена дори на най-непоетичните места) има наредени във формата на буре от черепи и кости, които прикриват поддържаща колона в галерията.
Полезна информация
В катакомбите е тъмно, тясно и влажно. Ако страдате от клаустрофобия, помислете дали да не пропуснете посещението им. Дори и през лятото не влизайте със сандали – може да ви се наложи да преминете наводнени участъци, има и опасност от хлъзване. Ако идвате с метро, спирката е Denfert-Rochereau.Точният адрес е 1, Avenue du Colonel.
Работно време: 10 – 17 часа всеки ден (без понеделник и национални празници). Последните посетители влизат в 16 часа. Едновременно в катакомбите може да има не повече от 200 души. Можете да снимате, но без светкавица. Вход: 8 евро (за жители на ЕС от 14 до 26 години – 4 евро, деца под 13 години – безплатно).
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
