Няма как да не сте чули за Христо и Марина, които оставиха големия град (София) и работата в офис от 9 до 5, за да се преместят да живеят в Родопите, сутрин да се наспиват до късно, да пътуват, да спят под звездите и да откриват историите на изоставени сгради (а скоро откриха и нещо друго – екопътека на поезията, създадена от тях и приятели!).
Сега работят дистанционно за различни онлайн проекти, но само такива, каквито им харесват. Имат си и собствен сайт - Urbex.bg, в който споделят приключенията си. Разпределят времето си, както си искат, а не както изисква някой от тях.
Ако в тази история разпознавате собствените си мечти, четете внимателно и си водете бележки. „Виновникът за всички наши беди е бил стресът, причинен от живота в големия град!“, твърдят те днес, малко повече от година след като се преместват в Ардино.
Ето какво разказаха двамата специално за Peika.bg:
Кои са Христо и Марина? „Ние сме Марина Янева и Христо Узунов, съответно на 26 и 30 години. Срещнахме се в офиса и скоро след това го напуснахме. Завинаги, надяваме се! До преди една година робувахме на чуждите възгледи за правене на уебсайтове. Сега си имаме наш собствен!"
Живеем в… прекрасното планинско градче Ардино, което всеки трябва да посети поне веднъж в живота си.
Мигът, в който решихме да напуснем София и да заживеем в Родопите, беше… и все още е - неизвестен! Не си спомняме въобще да сме обсъждали подобно решение. Всичко се случи без план, сякаш съвсем естествено в един момент просто си събрахме багажа и тръгнахме към новия си дом.
В търсене на перфектното място за нощувка. Просто един обикновен четвъртък.
Много хора си мечтаят да направят като нас, но ги е страх, защото... е по-лесно да се движиш по утъпканите от някой друг пътеки, отколкото да проправяш своя собствена в гората на неизвестността.
Нас не ни беше страх обаче, защото… осъзнахме, че няма какво толкова да изгубим. А и страхът от идеята, че никога няма да разберем какво бихме спечелили от една такава стъпка, ако не я направим, беше много по-голям!
Всъщност не очаквахме, че… ще бъде толкова лесно да се адаптираме към новия си живот.. Впрочем въобще нямаше период на адаптация - не е особено трудно да свикнеш с ежедневие, в което сам управляваш времето си и работиш само над неща, които ти носят удоволствие!
Но се оказахме прави, че… виновникът за всички наши беди е бил стресът, причинен от живота в големия град!
Харесва ни животът в Родопите, защото… ни позволява постоянно да бъдем в контакт с природата и местата, които най-много обичаме.
Всяка сутрин… се наспиваме! Освен ако не сме решили този ден да ни е свободен - тогава ставаме рано, за да имаме повече време за пътешествия.
По обед обикновено… ставаме и се приготвяме за новия работен ден.
Вечерите ни са… в повечето случаи - дълги, защото работим до малките часове на нощта. Ако сме приключили с ангажиментите си, правим най-различни и до едно - супер приятни - неща: слушаме музика от грамофон (но не като фон!), спим на открито, разхождаме се през нощта сред природата, вечеряме до някое поточе...
Най-големият ни проблем тук е… че все пак трябва да работим!
От големия град ни липсва… нищо! Сега виждаме своите близки и приятели много по-често и осезаемо по-пълноценно от преди. Повечето хора си представят, че сме заточеници в планината и едва ли не нямаме досег с околния свят. Е, ще трябва да развенчаем този мит – ние постоянно сме на път, посещаваме нови места, срещаме се със супер интересни хора... През тази една година сме преживели повече неща, отколкото през целия си живот!
Urbex означава… “Urban exploration” - най-общо казано, опознаване на средата около нас. Урбексът предоставя възможност на хората, които го практикуват, да се озовават в непопулярни обекти и да усетят загадъчната им атмосфера. Този вид туризъм включва и посещение на изоставени кътчета, носещи спомена за отминали времена и събития. Когато не сме се отправили към някое от тях, ние прекарваме време сред природата или търсим вдъхновяващи идеи за алтернативен туризъм по цялото земно кълбо!
Изоставеното родопско село Модрен
Откритията си правим като… просто тръгнем нанякъде! Понеже никога нямаме план, те ни намират сами. Често получаваме и неочаквана помощ от местните, които винаги са готови да ни дадат някое интересно предложение, свързано с това какво да правим или къде да отидем.
Началното училище и детска градина в родопското село Теменуга - празните класни стаи все още навяват спомен за детски глъч, но тъжен надпис на една от стените, нашепва завинаги "довиждане, училище"...
Това, което остава извън кадър от нашия живот, е... огромна част от него!
В района на Ардино ви препоръчваме... най-вкусното шкембе в България! Когато пътувате насам през Кърджали, започнете да следите километража си. Минете ли 20-я километър, започнете да се оглеждате - много скоро ще стигнете разклона за село Гърбище, за село Синчец и за град Джебел. Вляво от вас ще се покаже едно симпатично крайпътно заведение с надписи „Скара“ и „Бира“, в което ще ви посрещне майстор-готвачът на неповторимата чорба - Рущи Лютвиев!
Най-вкусната шкембе чорба
След като хапнете добре, можете да посетите внушителното тракийско светилище Орлови скали - разклонът за тази забележителност е преди началото на градчето. Разходката ви до Орловите скали минава и през Пътеката на ардинската поезия – една от най-новите атракции в региона, създадена по инициатива на Urbex.bg с помощта на местната общност.
Орловите скали
Най-популярната забележителност в Ардино обаче е величественият Дяволски мост, свързващ двата бряга на река Арда. Той е разположен на 10-ина километра от града – донякъде се стига с автомобил, а след това е нужно да се поразтъпчете по широк горски път. Разходка, която ще ви доближи до природата и няма да ви отнеме повече от 30 минути в едната посока!
Пейката с най-красивата гледка се намира в… двора на англичаните Мелани и Лий, които живеят в закътаното родопско селце Любино!
Пейката в Любино...
...и гледката от пейката!
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
