Месец ноември се оказва много плодороден за родните блогъри-пътешественици!
Вижте какво споделиха с нас, какви места посетиха, до какви прозрения достигнаха. Подбрали сме ви едни от най-интересните пътеписи и история от родната блогосфера.
Приятно четене!
Пътешествия без край: Мегалити, менхири, долмени, змейови дупки…
Според някои това са светилища на езически богове, според други – древни астрономически обсерватории, трети са убедени, че става дума за гробищни съоръжения. Нашите земи са осеяни с тях ! Мегалити, долмени, кромлеци , менхири , змейови дупкии пр.. Тези свидетелства за древни култури привличат интереса на изследователи и на пътешественици.
Може и да не ги забележиш, докато се разхождаш из гората или полето, но тези древни структури, неподвластни на времето, обвеяни от ветрове и легенди, са там от хиляди години. В България са картотекирани стотици подобни конструкции. Но се предполага, че броят им е значително по-голям.
Никой не знае почти нищо за тях. Забитите в земята монолитни скални блокове, групирани или сглобявани в странни съоръжения, са били изграждани от предците ни в продължение на близо четири хилядолетия.
Подобни грамади, подредени от човешка ръка, има само в Европа и Азия.
Най-старите мегалити са от ІV хилядолетие преди Хр. и се намират в Северозападна Европа. “Нашите мегалити са изграждани са между XII и V век пр. Хр. Затова пък са със сравнително по-сложни конструкции”- твърди Любомир Цонев от БАН, който от години изследва загадъчните паметници.
Още причудливи пътешествия можете да откриете в блога на Венета Николова - "Пътешествия без край".
*
Стъпки: Богородична стъпка - енергийната стъпка, която лекува и сбъдва желания
Само на километър от курортния комплекс Старозагорски минерални бани един скален феномен с форма на човешки крак, чиято сърцевина е покрита винаги с вода, дори в най-сухите и горещи летни дни, създава около себе си и възникването си мистика и тайнство още от древността. Траките извършват култови обреди тук, почитайки мястото като свещено. Светилище за преклонение пред Слънцето и Великата богиня майка (природата), мястото много напомня на праисторическото светилище Татул - издигнато на височина, разкриващо под себе си прекрасна панорама на местността - усещането за сливане с природата е толкова осезаемо.
Ако траките са виждали в скалата божествената стъпка на Великата богиня майка, днес християните виждат стъпката на Богородица. А и къде другаде може да се търси причината за енергията, усещана на това място, освен в божествения му произход. Твърди се, че енергийните полетата тук са толкова силни, че са съизмерими с тези в местността Кръстова гора.
Това е и причината до чудотворната стъпка да бъде изграден параклис - "Рождество на Пресвета Богородица". Предполага се, че в скалите над стъпката има изоставени скални манастири, но теренът там не е облагороден и няма ясна посока за достигането до тях.
Запознайте се с блога на Виктория Драгиева - Stupki.bg, в който можете да откриете идеи за много нови пътешествия!
*
Jonny B. Goode: “Ти обичаш ли терористи?” (Моите срещи с кюрди в Турция и Иран)
Ти обичаш ли терористи?
Със своята директност въпросът ме хвана напълно неподготвен и ме остави безмълвен. Не намирах правилен отговор. Сетих се за шахматистката максима, че всеки следващ ход е грешен. В главата ми веднага запрепускаха многобройните предупреждения от типа: „Не ходи там, там е опасно!“, „Да внимаваш там, те не са хубави хора!“. Предупреждения, които бях предпочел да игнорирам с презумцията, че всички хората са добри по природа… до доказване на противното.
Напук на налаганата у нас омраза от някои „волни“ политици, които се опитват да трупат дивиденти от 5-вековното иго, моито впечатления след общо над 2 месеца из Турция са определено позитивни. Страната е доста добре икономически, а пътната и туристическата инфраструктури са чудесни. Качеството на обслужването е на ниво значително над това в повечето останали места, които съм посещавал (а те не са малко). Хората са учтиви, дружелюбни и винаги готови да ти помогнат, а за толкова лесен авто-стоп в Южна Америка можех само да си мечтая. Макар в по-туристическите места прекалената любезност да оставя леко „фалшив“ послевкус, стъпиш ли извън утъпканата пътека, той напълно изчезва.
На фонът на всичко това някак странно ми звучаха непрестанните предупреждения. Почти нямаше шофьор, взел ме на стоп, който, след като разбереше накъде съм се отправил, да не възкликнеше нещо от рода на: „Не ходи там, опасно е!“, „Да внимаваш, кюрдите не са хубави хора!“. Ако се вслушвах в подобни приказки, нямаше да съм ходил на много места, като се започне от самата Турция.
За още интересни разкази и пътешествия, посетете личния блог на Иван Панкев ТУК.
*
Магията на пътуването: Един месец йога в Непал – местните и йогите се срещат
Никога не бих повярвалa, ако някой ми беше казал, че ще отида да живея в провинцията на Непал, за да уча за учителка по йога. Но тъй като точно това ми се случи, сега ми се струва толкова естествено. Щастлива съм, че имах възможността да живея с местни хора и да започна моето преживяване в страната по автентичен начин. Няма как да бъда по-благодарна, че първата ми сериозна връзка с йога се установи в Непал.
Някои хора казват, че правилното място да се прави йога е Непал. Някои наричат страната „родината“ на йога. Може да е вярно, може да е просто мечта, но има нещо във усещането и вибрациите на Непал, което просто резонира с йога. Затова се радвам, че започнах пътуването на учител по йога в Непал.
Непалският начин на живот
Събуждането с мантри и религиозни песни от близките села беше едновременно благословия и дразнение. Някои сутрини бяха освежаващи и мотивиращи, някои сутрини просто исках да спя, докато звънне алармата. Мъгливите долини и изгряващото слънце ме оставяха да се чудя дали все още сънувам или съм будна.
Непалците са толкова любезни и усмихнати и буквално всеки в „квартала“ ни поздравяваше с „Намасте“, придружено от намаскар жест и истинска усмивка. Трудно е да се изгубиш, защото хората просто ще те отведат където трябва. Трудно е да не срещнеш поне няколко бездомни кучета (има страшно много кучета по непалските улици). Не е лесно и да се движиш по калния несъществуващ път, дълго след като е настъпил мрак.
Прочетете нашето интервю с Бистра и Наце. Открийте още от пътешествията им в блога им Магията на пътуването тук.
*
Друми в думи:Средновековната крепост Енисала в Дунавската делта
Днес ще ви отведа до едно място в съседна Румъния, съчетало в себе си красиви природни пейзажи и късчета противоречива история. Това е средновековната крепост Енисала, разположена на висок хълм в Дунавската делта на територия, която векове наред е била българска тъкмо през Средните векове.
Къде се намира и как се стига
Останките от крепостта Енисала се намират на около 2 километра източно от едноименното село и на около 200 километра северно от Дуранкулак, последните от които се изминават за около два часа и половина с кола.
Близо до крепостта има обособен паркинг, а до нея води асфалтов път. От паркинга до портите на крепост Енисала се стига пеша за 5 минути. Разходката е приятна и зареждаща, заради интересните гледки.
Крепост Енисала – малко история
Както споменах, някога тези територии са били български. Затова, селищата там имат по две имена – българско и румънско. Така българското име на селото е Ново село. Когато турците завладели тези територии в началото на 15-ти век, те прекръстили Ново село на Йенисела.
Запознайте се с приключенията на Ели. Още идеи за пътешествия в и извън България търсете в нейните блог „Друми в думи“.
*
MagicKervan: Скорпиони на клечка в Дзинан и тибетски приключения по платото Цинхай
Тъй като ни остават под две седмици от визата решаваме, че ще е по-добре да си хванем влак до Западен Китай и да си спестим 2-3000 км. Западен Китай е почти ненаселен и страшно интересен, наша отдавнашна мечта, която най-сетне ще имаме възможност да изпълним.
Рано сутринта Бао ни поръчва такси до жп гарата и на раздяла ни връчва кутия с висококачествени сушени скариди, янтайски специалитет. Ще ни липсват братята ни. На гарата има свръх строг контрол и полицията леко се фрапира от гигантското ни мачете, а след като откриват и бутилката с керосин за Нафтечко, съвсем се панират. Конфискуват ни всичко заедно с едно малко ножче, но въобще не ни се разправя, още повече, че в сегашната ситуация на Китай, ако ни хванат, че си пътуваме на стоп и си правим каквото си искаме, може да загазим сериозно. Контролът за чужденци много се е затегнал, доста повече от преди.
Качваме се на бързия влак за провинциалната столица Дзинан (Jinan), където имаме среща със стара приятелка от България. Влакът лети с 200 км/ч, а по някои други линии достига и до 350 км/ч, което го прави най-бързият влак в света за момента. Построени са хиляди километри от новата високоскоростна железница до всички големи градове. Въобще, китайците както знаем още от построяването на китайската стена, си падат по мегаломанските строежи. Изминаваме 700 км до Дзинан за 4 часа и то със спирането по различни спирки. В града имаме резервиран луксозен хотел в центъра от друг приятел китаец, който утре ще дойде от Шанхай, за да се видим. Настаняваме се. След малко пристига и Светлана, която живее в Южен Китай, но също идва специално за да се видим.
Научете повече за пътешествието на Цветин и Маги. Следете пътешествието на стоп на Магическия керван тук.
*
Time2Travel: Соколски манастир “Успение Богородично”
Потеглихме от Трявна към Габрово. Времете бе цветно, есенно. Слънчево и засмяно. Tакива бяхме и ние. Пътят премина през няколко китни села, едно от които Царева ливада. Интересно място, свързано с живота на Цар Борис III. На около 12 км от Габрово по асфалтов път се озовахме пред портите на манастира. Преминахме покрай Етнографски музей “Етър” – единственият действащ на Балканите етнографски музей на открито. И за тук ще ви разкажа. Но няма да е в настоящата статия. Акцент днес е Соколски манастир. Само ден след като посетихме Дряновски манастир.
Разходка из Соколски манастир
Преди да дойда тук, да ви споделя честно аз не знаех, че този манастир е женски. Разбрах го, след като паркирахме колата на паркинга и тръгнахме по пътеката към главния вход, където ни подмина монахиня, управляваща известна марка френски автомобили. И така… Ето ни в Соколски манастир “Успение Богородично”. А вътре, подминеш ли манастирските порти – друг свят. Свят на истинско спокойствие и смирение. Всичко бе зелено, тревата, боровете…макар да беше есен в разгара си. Разходихме се до църквата, която се намира на по-долно ниво. Стълбите, водещи до нея създават усещането за това, че манастирът е на две нива. А, църквата е великолепна. Изрисувана цялата отвън. Тук ненадейно се сещам за два много забележителни манастира, които истински са ме впечатлявали – Араповски манастир и Басарбовски манастир, за които съм ви разказвала.
За още любопитни места и маршрути в България посетете блога на Юлия Time2Travel.
***
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
