През месец юни български травъл блогъри са се отдали на много приключения и изучаване на непознати места.
Вижте техните екзотични приключения по света и невероятните места, които са открили в България!
Лятото вече е факт, така че го използвайте по предназначение и не спирайте да търсите и пътешествате!
Магията на пътуването: Любимите ни места за активни приключения на открито в България
За никого не е тайна, че обожаваме да сме навън и да сме активни. Нашите активни приключения на открито понякога се доближават до екстремни (както биха се изразили някои), но ние не бихме окачествили нашите занимания навън като прекалено екстремни или прекалено скучни. Обичам да се извисяваме на високо и да се потапяме на дълбоко – така получаваме нова перспектива и гледна точка. А какво по-добро от нов поглед върху добре познати земи и места? Например, върху България. Затова и подготвихме този списък с любимите ни места за активни приключения в България.
Морски каякинг край Каварна
Северното Черноморие на България има привлекателни пейзажи и вълни с идеален за морския каякинг размер. Когато добавим и гуру на каяците да предвожда морския излет, гребането се превръща в едно успокояващо и живописно занимание.
Може да трябва да погребете няколко километра, за да се превърнете от начинаещ в самоуверен каяк-ентусиаст, който се опитва да подобри техниката си, докато се наслаждава на гледките. Благодарим на Галин от Trip Kavarna за това, че ни запозна с морския каякинг и красивото северно Черноморие.
Съвет: Най-добрият начин да посрещнеш вълната с каяка е с лице. Не се опитвайте да заставате с каяка успоредно на вълните!
Приключенията на Бистра и Наце можете да следите в блога им Магията на пътуването тук.
*
The Life Nomadic: Маупиха. Няколко човека на един малък остров
Водите в лагуната са тюркоазени, спокойни и прозрачни като течно стъкло. Безброй корали, гигантски сини, лилави и зелени миди и разноцветни тропически риби, които се виждат през водата дори без маска, населяват плитчините. Всеки седемзвезден курорт би завидял за това място. Но тук няма курорт, няма нито един малък хотел. Няма град, няма пристанище или летище. Няма съоръжения, няма електричество, няма интернет, няма магазини, няма училища, нито църква. Само един черен път, който върви успоредно на плажа от единия край на острова до другия, свързващ шест или седем малки ламаринени къщички.
Само няколко човека живеят постоянно на острова – около десетина, и дори те си заминават за няколко месеца на всеки няколко години, за да посетят семействата си в населените острови в района – най-близкият от които е Маупити на сто морски мили на изток. Основното им занимание и причината, поради която са тук е производството на „копра“ или сушен кокосов орех, който изнасят два пъти в годината на товарните кораби. Същите кораби им носят провизии на всеки 6-8 месеца. С тях могат да се придвижват между островите.
Научете повече за пътешествието на Иво, Мира и малката Мая. Следете пътешествието с яхта по света на Life Nomadik тук.
*
Time2Travel: Шушманец – храм шедьовър на тракийската архитектура
Шушманец – третата могила, част от разкрития некропол край град Шипка. За останалите две могили – Хелвеция и Грифоните вече ви разказах. Тази трета могила – тракийски храм с гробница според мен е най-впечатляваща от трите. Тя е единствена по рода си … в хода на разказа ще разберете с какво.
Както вече ви споменах Шушманец е част от могилен некропол край град Шипка. Намира се на няколко минути пешеходно разстояние от новооткрития посетителски център край Хелвеция и Грифоните.
Откриването на гробницата - Разкрита е през август 1996 г. по ръководството на ст.н.с.д-р Георги Китов.
Архитектура, устройство и украса
Неслучайно Шушманец често е наричан „храмът-шедьовър на тракийската архитектура“. В момента той се намира под специално изградена защитна постройка, отворена за посетители през 2013 г. За наше щастие прилична част от могилите и подмогилните храмове и гробници от Долината на тракийските царе , които са разкрити и проучени вече могат да бъдат посетени.
Храмът се състои от коридор, фасада, предверие и погребална камера. Коридорът е с широчина 6 м и дължина 4 м. Стените му са изградени от речни и ломени камъни. От начина по който той е долепен до фасадата на предверието съдим за два етапа на изграждане. Налице е предположение и за покривна конструкция над коридора от дърво с керемиди.
За още любопитни места и маршрути в България посетете блога на Юлия Time2Travel.
*
LifeTasting: 7 неща, които да опитате в Сан Франциско
Когато тръгнахме за Сан Франциско, единственото, с което свързвах града бе хипи революцията от 60-те и разбира се, песента на Скот Макензи „Ако отиваш в Сан Франциско, не забравяй да сложиш цвете в косите си...„ (If you're going to San Francisco be sure to wear some flowers in your hair...).
Прекарахме в града едва няколко дни, но за компенсация вложихме много усърдие да го обиколим и изследваме от всички страни. Тук подбрахме някои от нещата, които много ни допаднаха и горещо препоръчваме да опитате ако попаднете в Сан Франциско.
1. Стръмните улички
Сан Франциско е известен със своите стръмни хълмове и викторианска архитектура. Повечето от къщите в града са стари, но дори и новите се строят в кокетен и цветен викториански стил, който превръща града в романтично и цветно място. Но най- очарователни са уличките, които се изкачват и спускат стръмно.
Най-хубавият пример, може би е Lombard Street – много стръмна, с много завои, украсена с красиви цветя и цветни къщи. Изкачването до нея ще ви задъха, но гледката си струва.
Не пропускайте пътешествията на Елица и Валентина в блога Life Tasting.
*
Друми в думи: Езерото Керкини: невероятното усещане да си толкова близо до птиците
Езерото Керкини в съседна Гърция е познато като едно от най-добрите места за наблюдение на птици в Европа. Преди броени дни, имах щастието да се потопя в този изключително красив и различен свят. Бях във възторг, бях очарована, бях слисана! До сега не бях имала подобно изживяване – толкова близо до птиците!
Намира се в Северна Гърция, между планините Беласица и Круша, само на около 20 километра от ГКПП Кулата.
Езерото Керкини в миналото се е наричало Бутковско езеро или Бутковски гьол по името на местното селище Бутково. Целият район около езерото е бил част от България. За съжаление, след Междусъюзническата война през 1913 година районът е откъснат от България и попада в пределите на Гърция. През 1923 година гръцките власти прекръщават селището Бутково на Керкини, познато като антично име на планината Беласица, и съответно езерото приема новото име.
Запознайте се с приключенията на Ели. Още идеи за пътешествия в и извън България търсете в нейните блог „Друми в думи“.
*
Magic Kervan: Молукски острови – как карамфилът и индийското орехче променили света и плаване към един заветен бряг
Хората в Индонезия и като цяло в Азия всъщност са много по-естествени и необременени от парите в толкова голяма степен като нас. Някой се нуждае от помощ и просто му помагаш от сърце. В ума на европееца правилата и финансовите обвързаности седят обикновено на първо място.
Eдва ли някой ресторант би те почерпил в Европа, ако ще собствениците да са въшливи с пари. Но, на първо място стои правилото, че ресторантите никога не черпят, в тях се плаща, каквото ще да става. Често срещана сентенция е „Някой да не ти е длъжен?“, тоест самата дума „длъжен“ имплицира зависимост (в случая парична). Ние не си помагаме ей така, не се обичаме ей така, а сме си длъжни (по правило!). Разбира се това е само генерализация и не важи за хилядите частни случаи и прекрасни и невероятни хора в Европа, а по-скоро става въпрос за манталитет, за народопсихологията. Все пак не трябва да забравяме, че нашите мисли са отражение на нас самите. Тоест ако ми се струва, че всички са използвачи, може би просто аз съм такъв.
Макар и не презадоволени индонезийците са щастливи хора и ключът е в отношението им към света. Ние имаме всичко, но все сме угнетени, злобно настроени, под натиск. Защо? По принцип никак не обичам паралели между различни култури, както генерализации, но индонезийската загриженост така дълбоко трогва, че неволно си помисляш, защо и ние не можехме да сме такива. Надявам се ценните уроци научени тук, да можем да прилагаме навсякъде и сред най-себични и объркани хора. Наистина си заслужава да имаш „индонезийско отношение“ към обкръжаващите те. Носи хармония и мир.
Научете повече за пътешествието на Цветин и Маги. Следете пътешествието на стоп на Магическия керван тук.
*
Пътеписаници: Чуката на Гидика - какво е това?
Родопите имат свой собствен повик, с който ме призовават отново и отново. Вълшебство ли е, магия ли, самовнушение ли, но върши работа и ето, че отново съм в планината на Орфей.
Този път търся нещо, което рядко попада в туристическите пътеводители или в препоръките на други пътешественици. Става въпрос за Чуката на Гидика. Според изследователите е тракийско светилище. Най-ранните артефакти са открити от бронзовата и ранно-желязната епоха 1500 г.пр.н.е. Предполага се, че на мястото през 10-11 век е изграден параклис или малък манастир. Ако някой се чуди какво е „чука“, това е камениста, незаселена височина. И така оскъдната информация за мястото стимулира любопитството ми и събрала въпросителни под мишница се насочвам към Източни Родопи.
Отправна точка ми е село Гълъбово, община Баните. Това не е първата ми среща с него, но този път сякаш извивките на хълмовете са по-меки, въздухът по-лек, а небето по-синьо. Чуката на Гидика се намира по пътя за Дяволския мост и както повечето хубави неща в живота, трябва да избягаш от праволинейното и да си малко инат, за да стигнеш до тях.
За още виртуални идеи за реални пътешествия разгледайте блога "Пътеписаници" на Боряна Кръстева.
***
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
