Румяна Димитрова от малка мечтае да види Кения, а нейни приятели й разказвали, че Индийският океан е едно от най-подходящите места за плуване. „От много малка исках да ида в Африка и да видя как живеят хората там и да съм близо до децата“.
И понеже мечтите се сбъдват, особено ако им помогнеш малко, Румяна заминава като доброволец в Кения и работи по три проекта.
„Основният беше като учител на деца в 6-и, 7-ми и 8-ми клас в най-бедния квартал Мадаре, в околностите на Найроби. Преподавах английски на 6-и и 7-ми клас и социални науки на 8-ми клас. Най-голямото предизвикателство в училището, в което преподавахме аз и още петима стажанти, беше да изградим годишен учебен график, по който да се преподава. Успяхме да го направим, но само за класовете между 4-ти и 8-ми клас. Вторият проект, по които работих, се казваше “Litter of light” и беше изцяло наша инициатива, група от 15 стажанти (във видеото се вижда)."
"И третият проект се състоеше в това всеки петък да помагаме в педагогическия отдел в Национална болница „Кенията“. Играехме си с децата и давахме лекарствата им.“
Нещото, което най-много ме шокира в Кения, беше... първите два-три дни всичко ме шокираше... Как аз бях по тениска и панталони и умирах от жега, а пред мен един мъж стои с риза, пуловер и кожено яке... Шокирана бях от хората, от въздуха, от това колко сладки са ананасите и колко скъпи са ябълките. След първата седмица вече се чувствах спокойна, търпелива и щастлива, че децата ме разбират и започвам да създавам приятелства с хора от цял свят.
Най-шантавата ситуация, в която попаднах, беше, когато... мисля, че беше един четвъртък, когато моята приятелка Кристина от Колумбия ми каза, че на следващия ден ще ходят с още петима стажанти в някакво село близо до Найроби, за да слагат „лампи“ в местното училище. Веднага се съгласих. На следващата сутрин се събрахме пред автогарата и се оказа, че никой не е сигурен как точно се казва селото, в което отиваме, нито точно къде се намира то. Също така никой не познаваше хората, при които отивахме. Само едно от момичетата беше говорило с човека, в чиято къща щяхме да нощуваме. На листче хартия имахме написан номера на автобуса, на който трябваше да се качим, и името на града, преди самото село, в което трябваше да сме. След около 40 минути вече бяхме на място, което и до днес не знам как се казва, насред кенийската пустош, в къща, която представлява ламаринена постройка само с една лампа, която трябваше да загасим в 22:30 часа. Имахме само един контейнер с вода и много ентусиазъм в самите нас. В същия ден приготвихме всички необходими материали и в събота сложихме 14 „лампи“ в местното училище. Това беше най-вълнуващият уикенд, който имахме в Кения.
Най-забавното нещо, което ми се случи, беше... в Найроби има резерват за жирафи, който е така направен, че те се разхождат навсякъде и човек спокойно може да ги вижда, докосва... и даже целува... Нямаше как да пропусна това. Целувката от жираф е... много топла.
Един кениец никога не би... отказал да сподели храната, къщата и забавленията си с теб. Там можеш да видиш щастие в други измерения, щастие, което те сами си създават въпреки всичко. Навсякъде звучи музика, танцуват и похапват сладко банани и захарна тръстика.. Невероятно.
В Кения в никакъв случай не пропускайте да... прекарате време с местните хора. Природата, животните и плажовете на Момбаса са невероятни, но нещото, което остава като истински спомен, е това с кого си се запознал там. Кенийците са много общителни хора, с които лесно се говори на всякакви теми, и те карат да се смееш много. Така че всеки, който планира да посети Кения, трябва да си създаде поне един приятел от там.
Не очаквах в Кения да... срещна толкова чудесни хора, толкова щастливи и забавни деца. Всички ученици бяха много ученолюбиви, винаги с написани домашни, дори и да имат само една тетрадка, в която да водят записки по 6 предмета. Беше удоволствие да си преподавател на такива деца.
*
Румяна Димитрова посещава Кения на доброволчески стаж чрез AIESEC България.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
