Архитектурната уникалност и важност на Мескита се крие във факта, че структурно казано, това е революционна сграда за времето си.
По-ранните големи ислямски сгради като Куполът на скалата в Йерусалим и Голямата джамия в Дамаск акцентираха върху вертикалността, но Мезкита е замислена като демократично хоризонтално и просто пространство, където духът може свободно да се разхожда и да комуникира лесно Бог - вид славно усъвършенстване на оригиналното просто ислямско молитвено пространство (обикновено откритият двор на пустинен дом).
Мъжете се молят рамо до рамо на аргамаса, под, направен от компактна, червеникаво гасена вар и пясък. Плоският покрив, украсен със златни и разноцветни мотиви, се поддържа от ивици арки, предполагащи гора от финикови палми. Арките се опират на 1293 колони (от които 856 остават днес). Полезни брошури на няколко езика се предлагат безплатно точно във вратата, през която посетителите влизат.
Първоначалната молитвена зала на Абд ар-Рахман I - зоната непосредствено вътре в днешния вход за посетители - е разделена на 11 „кораба“ от линии арки, ивици от червена тухла и бял камък. Колоните на тези арки представлявали смес от материали, събрани от по-ранната църква на мястото, римските сгради на Кордоба и местата до Константинопол. За да повдигнат тавана достатъчно високо, за да създадат усещане за откритост, изобретателните строители излезли с идеята за двустепенна конструкция, използваща по-високи колони като основа и засаждащи по-къси отгоре.
По-късните разширения на джамията, на юг от Абд ар-Рахман II през 9-ти век и Ал-Хаким II през 960-те, и на изток от Ал-Мансур през 970-те, я разширяват до площ от близо 14 400 кв. м., което я прави една на най-големите джамии в света. Простотата и броят на аркадите придават усещане за безкрайност на Mezquita.
Финалната Mezquita има 19 врати по северната си страна, изпълвайки я със светлина и създавайки усещане за откритост. В днешно време почти всички тези врати са затворени, намалявайки живия ефект на червено-белите двойни арки. Християнски допълнения към сградата, като солидната маса на катедралата в центъра и 50-те параклиса наоколо, допълнително затварят и налагат на ефирното пространство.
Михраб и Максура
Подобно на Абд ар-Рахман II век по-рано, Ал-Хаким II през 960-те удължава молитвената зала, създавайки нова стена кибла (посочваща посоката на Мека) и михраб (молитва ниша) в южния край. Заливът непосредствено пред михраба и заливите от всяка страна образуват максурата, зоната, в която биха се помолили халифите и придворните. Михраба и максура са най-красиво и сложно украсени части в целия джамията.
Най-голямата слава на разширението на Ал-Хаким II е порталът на mihrab - полумесечна арка с правоъгълна обшивка, известна като alfiz. За украсата на портала Ал-Хаким поисква от императора на Византия Никифора II Фока да му изпрати мозайник, способен да имитира превъзходните мозайки на Голямата джамия в Дамаск, една от големите сирийски сгради на омейядите от 8-ми век. Християнският император изпраща на мюсюлманския халиф не само мозайник, но и подарък от 1600 кг златни кубчета мозайка. Оформено в цветни мотиви и надписи от Корана, това злато е това, което придава на портала mihrab магически блясък. Вътре в михраба, единичен блок бял мрамор, изваян във формата на черупка от миди, символ на Корана, образува купола, който усилва гласа на имама в цялата джамия.
Арките на максурата са най-сложните в джамията, образувайки гора от преплетени форми на подкова. Също толкова атрактивни са и куполите на максура, украсени с каменни сводове с шарени звезди. Всеки купол е задържан от четири взаимно свързани двойки успоредни ребра, високо усъвършенствана техника за Европа от 10-ти век.
Катедралата
След християнското завладяване на Кордова през 1236 г., Мезкита е била използвана като катедрала, но е останала до голяма степен непроменена в продължение на почти три века. Но през 16 век крал Карлос I дава на властите на катедралата разрешение да изтръгнат центъра на Мескита, за да построят нов основен олтар.
Легендата разказва, че когато царят видял резултата, той се ужасил, възкликвайки, че строителите са унищожили нещо уникално в света. Завършването на катедралата отнема почти 250 години (1523–1766) и по този начин показва редица архитектурни моди, от платореска и късен Ренесанс до екстравагантен испански барок. Сред по-късните характеристики са богатият яспис и червен мраморен капак на Капила от 17-ти век (олтарен екран) и изящните сергии от махагон в хора, издълбани през 18-ти век от Педро Дуке Корнехо.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
