Една разходка из село Голешово в планината Славянка (Алиботуш) - в текст и снимки от фотографа Мартин Петров.
Отдалечено от комерсиалното и от криворазбраната цивилизация, село Голешово е истински рай за ценителите на подобен вид туризъм, а именно - посещение на села, църкви, манастири, архитектура. Село Голешово е последното село, отбелязано на картата, до което води асфалтов път, който макар и разбит (защото не е подменян от социалистическо време), е подходящ за движение от почти всякакви автомобили.
В миналото, село Голешово, както и селата по пътя от магистрала А3 до него - Петрово, Яново, Катунци, са били с ограничен достъп заради граничния характер на планината, в подножието, на която се намират - Славянка (Алиботуш). Дори в учебниците по география, тази отделна планина, не е съществувала и описвана, а е била част от планината Пирин, като територия.
Ако човек остави автомобила си някъде, около село Петрово или хижа Извора, която е само на няколко километра след него, няма дори да усети разстоянието в двете посоки, което е около двадесетина километра. Ако трябва да бъда още по-точен, от село Петрово до село Голешово в двете посоки са 26 км, виещи леко в гънките на планината. Откриват се красиви гледки към първенците по билото. От хижа Извора в двете посоки - 15 км. Друг вариант е, ако се движите по пътя Добринище - Гоце Делчев, да се отклоните към село Парил, където да оставите автомобила, защото пътят от село Парил до село Голешово е за високо проходими джипове през прохода Парилска седловина, в който пък се намира хижа Славянка.
Църква по път към село Голешово. Съдейки по надписите, от 18-и век.
Човек се отнася от ежедневието, слушайки чановете и кучешкия лай наоколо. В близост до църквата има ферма.
И неусетно, завоите на криволичещият път ни поднасят гледката към сгушеното село Голешово.
Стара табела с дописани ръчно букви, ръжда и ръмжащи, но не предаващи се автомобили от социалистическо време подсказват, че тук животът не се е променил в модерен стил през последните петдесет години, освен че хората са обеднели, голяма част от тях са го напуснали в търсене на поминък, а оставените къщи са изложени на произвола на съдбата. Рушат се и макар че спокойствието и хармонията са в нас - гледката натежава.
През красиви прозорци са срещали утрото хората в село Голешово.
Село Голешово се слави с богато историческо минало. Говори се, че името му произлиза от "голеш", което означава голо място. Статистиката сочи, как в краят на 19-и век, 850 жители разпределени в 260 домакинства, са живели тук. В началото на 19-и век са посочени 1250 жители. Много съжалявам сега, пишейки публикацията, че предварително не проучих по-детайлно какво мога да видя и какво съм пропуснал да снимам в селото.
Старият каменен мост в село Голешово.
Старите хора решили да останат и да се борят с трудностите, докато имотите им се рушат от липса на пари и здрава млада ръка, която да работи по тях.
Клонаците, приведени от десетилетия над стария мост и приятния ромон на реката. По калдъръмените улици на времето са тичали много деца, сега е тихо и пусто.
Тук-там игрите на слънцето багрят старите каменни зидове, но вън е студено, зима е.
Посреща ни един рошав приятел, който се движи плътно с нас, до хижа Извора.
Не е рядкост човек да открие контрастна сцена дори в абстракции като тази - старо ковано желязо и верига, заключена с китайски катинар.
Контрастна е и сцената с музея по някакъв европроект, с усвоените пари за който, примерно биха могли да се възстановят поне десет къщи тук...
Тръгваме си от село Голешово. Пътят е пред нас, пасторалната идилия продължава да се разлива звучно, носена от чанове и кучешкият лай. До скоро!
*
Още снимки и разкази за пътешествия ще намерите в блога на Мартин Петров тук.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!